Решение № 6488 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2016 г.

Решение № 6488 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13816/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД С. против решение № 6574/31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1407/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-19-С-2/1.06.2015 г. на началника на РДНСК-Югозападен район забраняваща ползването на неприетия по установения ред строеж: "Приемно-предавателна станция на "Мобилтел" ЕАД", в гр. С., бул. Овча купел № 1, до автогара "Овча купел", район "Красно село"-СО. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът началник на РО "Национален строителен контрол" С. при РДНСК Югозападен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният адмиинстративен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видът и характеристиката на процесния обект са установени правилно въз основа на събраните доказателства и задълбочената им преценка от съда. От неоспореното от страните заключение на вещо лице се установява, че съоръжението представлява базова станция, само част от която (телекомуникационна кабина и мачта) е разположена върху ремарке-мобилна платформа с регистрационен номер, Антените са монтирани на стоманена сегментна решетъчна мачта с подкоси и обтяжки. Същата е укрепена (стационирана) към земята посредством обтегачи анкерирани към стоманобетонни стъпки, допълнително укрепени със стоманени и сглобяеми стоманобетонни греди. Като съоръжение на техническата инфраструктура, което е част от електронните съобщителни мрежи, базовата станция е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Доколкото в случая не се касае само до монтиране на посочените съоръжения, но и за извършени строително-монтажни работи по укрепване към земята чрез стоманобетонови стъпки, строежът следва да се категоризира от трета категория, съгласно чл. 8, т. 2 и чл. 6, т. 1, б. "а" от Наредба № 21/11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения. Строежите от тази категория подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. За процесния строеж не се твърди и доказва издаването на разрешение за ползване. В редовно съставен и надлежно съобщен констативен акт от 29.04.2015 г. е констатирано, че към датата на проверката строежът се ползва по предназначение приемо-предавателна станция, осъществяваща обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа-базова станция. Тези констатации не са оборени от касатора и правилно административният съд приема, че са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 5 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Неоснователен е и доводът за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, на който са делегирани правомощия да издава заповеди само за забрана достъпа до строежи, а не и за забрана на ползването им. С т. 5 от приложената заповед № РД- 13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК са предоставени на началниците на РО "НСК" към РДНСК правомощия "Да забраняват ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред", а с т. 6 "Да забраняват достъпа" до такива строежи. Следователно органът, издал оспорената заповед е компетентен. По делото е установено, че процесното съображение е проверено първоначално по жалба на собственик на съседен имот, в която е отразено, че дейностите по поставянето му са започнали на 8.09.2014 г. Във възражението срещу съставения констативен акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед, както и в жалбите оспорващият не е посочил друг период на извършване на строежа. Следва да се приеме, че за него не са приложими разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ относно търпимостта на строежи, които като такива не подлежат на забрана за ползването. Затова необсъждането от административния орган и от съда на въпросите относно периода на извършване на строежа и неговата допустимост съгласно разпоредбите по врема на извършването му или по ЗУТ не представляват съществени нарушения, които биха могли да повлияят на крайния резултат. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,