Решение № 993 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2017 г.

Решение № 993 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2713/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Е. К., против решение № 2336 от 8 декември 2016 г. постановено по адм. дело № 2343/2016 г. по описа на на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - К. И. Н., от гр. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - "Ф. Г." ЕООД, гр. П. редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на К. И. Н., като е отменил заповед № 16ОА2075 от 09 август 2016 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 2, 3, 6 и 7 ЗУТ, е наредено на ползвателя - "Фербиндунг груп" ЕООД, да премахне стационарно преместваем обект (СПО) - павилион с площ от около 27 кв. м. поставен върху имот с идентификатор 56784.519.1055 - Архитектурно-исторически резерват (АИР) "С. П." - "Небет тепе", публична държавна собственост, поради неиздадено разрешение за поставяне и липса на одобрена схема, по чл. 56, ал. 1 и 2 ЗУТ. За да постанови този резултат е прието от съда, че производството по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, незаконосъобразно е проведено по отношение на ползвателя на обекта, вместо спрямо собственика - К. И. Н., който е известен и на който в нарушение на чл. 34 и 35 АПК не е дадена възможност да вземе участие и представи доказателства. Според него разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 2 от приетата Наредба на О. П. по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, в частта предвиждаща връчване на КА на ползвателите, противоречи на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ, поради което е неприложима. Освен това е отчетено, че не са представени достатъчно доказателства от органа, установяващи характеристиките на обекта, като преместваем. Изводът е направен по повод представено от оспорващия решение № 395 по Протокол № 17 от 12 ноември 2006 г. на О. П., с което е придаден постоянен градоустройствен статут до реализиране на мероприятията по действащия ПУП, на обект "Павилион за кафе-аператив", находящ се на ул. "Д-р Чомаков", изграден на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Според съда при наличие на такова решение на О. П., става въпрос за строеж, а не за преместваем обект, реда за премахването на който е друг. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направените от съда правни изводи досежно адресата на производството по чл. 57а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и относно наличието евентуално на строеж, а не на преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, биха били основателни, при положение, че е налице пълна идентичност между разпоредения за премахване обект по оспорената заповед с обекта - предмет на възлагане като движима вещ по представеното Постановление за възлагане на движима вещ (ПВДВ), чрез търг от 21 август 2006 г. на Публичен изпълнител при АДВ, РД-П. (стр. 7), както и с обекта - предмет на цитираното по-горе Решение на О. П. по Протокол № 17 от 12 октомври 2006 г. Делото обаче е решено в едно съдебно заседание, в отсъствие на каквито и да са доказателства за наличие на такава идентичност. Направеният от съда извод (в частта от решението по допустимост на жалбата), че по делото не се спори, че има идентичност между възложения с ПВДВ обект и обекта - предмет на оспорената заповед, не съответства на фактите. От процесуалния представител на кмета на община П., е налице изявление, че оспорва жалбата. Липсва изявление, че не оспорва идентичността на тези обекти, както и на процесния обект с обекта по решението на О. П. от 12 октомври 2006 г. Поради това изводът на съда, че няма спор по идентичността на обектите е незаконосъобразен. Освен това, в изпълнение принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, съдът е бил длъжен да събере доказателства по този въпрос, относим към спора по същество, както и по въпроса дали процесния обект - павилион отговаря по характеристика и предназначение на преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Направеният извод, че съда не дължи събирането на доказателства, чрез прилагане на служебното начало, поради нарушаване принципа на равенство на страните в процеса, е неправилен. Развилото се производство пред АС П. е по АПК, а не по ГПК, поради което и при липса на доказателства за относими към спора факти и обстоятелства, съдът е бил длъжен да ги събере и установи, прилагайки този принцип. Не е изискана и приложена пълната преписка на О. П. от 2006 г. по приемане на цитираното решение по Протокол № 17 от 12 октомври 2006 г., по § 17, ал. 1 ПР ЗУТ, за обект "Павилион за кафе-аператив". От приложените към административната преписка доказателства и тези представени от ответника К. И. Н., към жалбата му, не може да се направи извод за идентичност, какъвто е направен от съда, поради наличие на разлики в площа, предназначението и местонахождението на двата обекта - този по ПВДВ и този по оспорената заповед. От изложеното следва, че обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да отстрани допуснатите процесуални нарушения, чрез назначаване на СТЕ за установяване идентичността на обектите по ПВДВ и Решението на О. П., с процесния обект, както и за установяване характеристиките му на преместваем. Съдът следва да изиска преписките по издаване на ПВДВ от АДВ, РД - П. и на Решението на О. П. от 2006 г., по § 17, ал. 1 ПР ЗУТ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение