Решение № 8876 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2013 г.

Решение № 8876 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5328/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Радоева Марковска, представлявани от адв. Асенов, против решение № 6598/4.12.12 г. по адм. д. № 5664/12 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която оспорването им срещу Заповед № РД-18-24/2.03.12 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София е отхвърлено досежно границите и площта на поземлен имот с идентификатор 55419.6702.81. С доводи за постановяване на решението в тази му част в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствено правила е необосновано се претендира отмяната му. Срещу посоченото решение в частта, с която заповедта е отменена досежно записването относно собствеността върху имот с идентификатор 55419.6702.81 на "Трайчо Димитров Марковски - наследници" и връщане на преписката за ново произнасяне, е постъпила касационна жалба от Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София с молба за отмяната му като неправилно. В писмен отговор ответникът Лазар Василев Василев излага доводи за основателност на касационната жалба с молба да бъде уважена. Ответниците Атанас Кирилов Марковски, Верка Кирилова Колева и Венета Василева Долапчиева не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Бадоева Марковска е неоснователна, а касационната жалба на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София като подадена извън срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално недопустима. По касационната жалба на Десислава Трайчева Марковска, Мария Трайчева Марковска и Маргарита Радоева Марковска: Констатира се, че тази касационна жалба, е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението в обжалваната му част е неблагоприятно, предвид което се явява процесуално допустима, а по същество - основателна по следните съображения: Оспорена по жалбата на тези лица е Заповед № РД-18-24/2.03.12 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Панчарево, район "Панчарево", Столична община в частта относно имот с идентификатор 55419.6702.81 с оплакване за незаконосъобразно определяне границите и площта на имота, както и отразяване собствеността върху него. С обжалваната част от постановеното по делото решение оспорването относно границите и площта на имота е отхвърлено. Този правен резултат съдът е постановил след обсъждане данните по административната преписка и събраните в съдебното производство доказателства, вкл. писмено заключение на съдебно техническа експертиза, неоспорено от страните, вкл. касационните жалбоподатели и прието по реда на чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. с чл. 144 АПК. Решението в тази част е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. От фактическа страна по делото е установено, че оспорващите се легитимират като наследници на Трайчо Димитров Марковски б. ж. на гр. София /л. 10/, който по силата спогодба в производството по гр. д. № 7189/1985 г. на Софийския районен съд /л. 8/ е получил владението и собствеността върху 500 кв. м неурегулирано празно място от 500 кв. м, находящо се в землището на с. Панчарево при съседи: път, Елена Димитрова Николова и Марияна Димитрова Янева, наследници на Кирил Христов и Кирил Трайков Марковски, представляващо имот пл. № 79"а" от кадастрален лист 777 по плана на гр. София /дял II-ри - л. 8 и л. 9/. На л. 6 е приложен н. акт № 161, том. VIII, д. № 1246/64 г. от 15.04.64 г., видно от който наследодателят е придобил по замяна правото на 1/5 идеална част от правото на собственост върху нива в землището на с. Панчарево, м. "Лозето", цялата с пространство от 2,500 дка. Съгласно неоспорените от страните констатации на в. л. Алексиева за територията, в която се намира имота по спогодбата няма влязъл в сила кадастрален и регулационен план. Налице е единствено неодобрен кадастрален план от 1986 г., в който имотът е нанесен с площ 500 кв. м. Установено по делото е, че оспорващите като собственици на имота по наследство при откриване на процедурата по издаване на обжалваната заповед не са означили съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР границите на имота в съответствие с документа си за собственост, на място материализирана с ограда е единствено източната граница, съобразена при изработване на кадастралната карта. Останалите три граници административният орган е определил в съответствие с неодобрения кадастрален план, представляващ единствен графичен материал, с което е нарушил императивните разпоредби на 41, ал. 1 ЗКИР и чл. 14 и чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, които не сочат неодобрения кадастрален план сред източниците на данни при определяне границите на поземлените имоти. На приложената към писменото заключение на съдебно-техническата експертиза комбинирана скица /приложение № 4/ имотът по неодобрения кадастрален план е показан с червена непрекъсната линия, при което е видно, че части от него попадат в поземлени имоти с идентификатори 55419.6702.379, собственост на Цонка Василева Чешмеджиева и 55419.6702.771, собственост на наследници на Никола Кацарски по кадастралната карта, одобрена с обжалваната заповед. Тези констатации на в. л. Алексиева определят собствениците на имоти с идентификатори 55419.6702.379 и 55419.6702.771 като заинтересувани лица в производството по оспорване процесната заповед в частта на имот с идентификатор 55419.6702.81. В приложения към административната преписка списък на заинтересуваните лица /л. 39/ административният орган е посочил тези лица като заинтересувани, наред със собствениците на имоти с идентификатори 55419.6702.79, 55419.6702.82, 55419.6702.704, но в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 154, ал. 1 вр. с чл. 153, ал. 1 АПК, тези лица, както и Столична община, район "Панчарево" с определението от 2.07.12 г. не са конституирани. Допуснатото нарушение по чл. 154, ал. 1 АПК е от категорията на съществените, тъй като не е дадена възможност за участие в съдебното производство на собствениците на посочените поземлени имоти, чиито права се засягат пряко от оспорването на границите и площта на имот с идентификатор 55419.6702.379.81. Изложеното налага извода, че решението в обжалваната му част като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за конституиране като заинтересувани лица собствениците или носители на вещни права върху съседните на имота в частта на който заповедта е оспорена. По касационната жалба на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър: Тази касационна жалба е процесуално допустима, тъй като решението е ненадлежно съобщено на страната. По делото Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София е представляван от юрк. Семерджиева с пълномощно, приложено на л. 98, предвид което връчването на съобщение с приложен препис от решение на адв. Митева следва да се счита нередовно, от което следва, че за тази страна преклузивният срок за касационно оспорване не е започнал да тече от датата на нередовното връчване. Ето защо, подадената с вх. № 937/14.01.13 г. касационна жалба следва да се счита редовна. Същата е основателна. При одобряване кадастралния регистър административният орган няма задължение да изследва придобити по наследство права, предвид което правилно като собственици на имот с идентификатор 55419.6702.81 в кадастралния регистър са вписани " Трайчо Димитров Марковски наследници". В частта, с която заповедта е отменена досежно записването на имота като собственост на наследниците общо, без посочване трите им имена и съответни идеални части, решението се явява неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването в тази му част се отхвърли. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,