Решение № 1305 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2015 г.

Решение № 1305 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 02.04.2015 г. по адм. д. № 1265/2013 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Е. транс" ЕООД срещу ревизионен акт № 2101202266/31.05.2012 г. на органите по приходите при ТД на НАП София. Решението се обжалва с касационна жалба от "Е. транс" ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорения ревизионен акт е определено задължение по ЗДДС на "Е. транс" ЕООД в размер на 7000 лв. ДДС и лихва 2423,96 лв. за данъчен период м. февруари 2009 г. Ревизионният акт е потвърден с решение № 2814/28.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. Задължението за ДДС и лихва е определено по фактура № 14/02.02.2009 г. с доставчик "Г." ЕООД за стойност 35 000 лв. Административен съд София-град е приел, че данъчното задължение е определено законосъобразно. Посочената по-горе фактура не съдържа вида на услугата и количество, което обстоятелство блокира каквото и да било последващо доказване. Приел е също така, че не са налице доказателства за това, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция го въвлича в данъчна измама. На трето място е приел, че фактурата с непълно съдържание не обективира дължимата грижа и взети всички разумни мерки от жалбоподателя, за да избегне участието си в данъчна измама. По делото е установено, че процесната фактура е издадена от вписания в нея доставчик. Тя е включена в справката декларация по ЗДДС и дневниците за продажбите, а доставката своевременно и редовно е отразена в счетоводството на дружеството доставчик и дружеството жалбоподател. Фактурата е частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, за да се установи съотвествието й с конкретна стопанска операция. Спазването на формалните изисквания при съставянето на фактурите не е решаващо за преценката на процесната доставка и дали тя е осъществена реално. Възникването на данъчното събитие може да бъде установено с всички допустими доказателства и доказателствени средства. Изводът на Административен съд София-град за липса на облагаема доставка само на основание, че във фактурата не се съдържа вида на услугата и количеството в нарушение на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и 11 ЗДДС и чл. 71, т. 1 от Закона за счетоводството е неправилен и необоснован. Не е имало спор в административното производство, че предмет на доставката по фактурата са услуги по намиране на клиенти за горива и автомобили. Този факт е приет във фактическите констатации на ревизионния доклад и на ревизионния акт. През ревизирания период дружеството - жалбоподател е осъществявало търговия с автомобили. След като не е спорно, че фактурата е издадена за документиране на данъчно събитие, непосочването в нея на пълния предмет на доставката не е липса на реквизит на редовен документ по смисъла на чл. 114 ЗДДС, който води до невъзможност за обективиране и установяване на настъпването на данъчното събитие въз основа на други представени по делото доказателства. Изложените от Административен съд съображения относно наличието на евентуална измама с участието на дружеството жалбоподател са неправилни и необосновани. Липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да се направи подобен извод. В подкрепа на изложентото по-горе са директива 2006/112/ЕО и Решение на СЕС по д. № С-18/13. Данъчните органи не могат да откажат на данъчно задълженото лице право на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурите за услугите или някои от неговите доставчици за извършили нарушения без да се доказва, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански обект нагоре по веригата. В случая данъчният орган не е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че ревизираното лице е знаело за тази данъчна измама, което да направи отказът да се признае данъчен кредит за законосъобразен. Решението на Административен съд София-град е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са обсъдени доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Съдът е изложил съображенията си само въз основа на реквизитите на процесната фактура, но не е обсъдил доводите на жалбоподателя и представените доказателства във връзка с твърдението му, че услугата е извършена и е налице последваща доставка във връзка с нея. Решението на Административен съд София-град следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при което да бъдат обсъдени всички представени по делото доказателства и доводи на страните във връзка със спора, предмет на делото. По съдебните разноски следва да се произнесе Административен съд София-град при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд