Решение № 2438 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2012 г.

Решение № 2438 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Илиян Колев", притежаващ ЕИК 115315743 против решение № 625/13.02.2012 г. на Административен съд София-град, Първо отделение, 6 състав, постановено по адм. д. № 7631 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 2000907205/26.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, изменен/потвърден с решение № 1168/06.08.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП (с ново наименование Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП). В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1035 лева. От съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че не е събрана информация доколко процесната доставка е използвана за дейността, извършвана от едноличния търговец. Законосъобразно в случая са издадени кредитни известия след окончателното решаване на въпроса с влязло в сила решение на ВАС. Кредитните известия съдържат изискуемите законови реквизити, а по-късното им издаване е поради независещи от ЕТ "Илиян Колев" причини. Касаторът моли чрез управителят Колев за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП е оспорил жалбата с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Горанов. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна в частта относно непризнатото сторниране на ДДС в размер на 18 498,18 лева и относно установените задължения по ЗДДФЛ. В останалата част касационната жалба е неоснователна. По делото е установена следната фактическа обстановка: Не е признато на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на данъчен кредит в размер на 935,20 лв. за данъчен период м. 06.2008 г. по доставка, документирана с данъчна фактура № 42/17.06.2008 г., издадена от частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Фактурата е включена от търговеца в дневника за покупки, както и в отчетните регистри на нейния издател ЧСИ Мариана Обретенова. Предмет на доставката е изпълнение на парично вземане по изпълнителен лист, с който "Асеко" ООД е осъдено да заплати на "БАКБ" АД главница и лихви. "Асеко" ООД, Димитър Илиев Колев и Илиян Николов Колев са длъжници към кредитора "БАКБ" АД. Разплащането по фактурата е по банков път. Приходните органи са констатирали, че ф-ра № 42/17.06.08 г. е издадена неправомерно на ЕТ "Илиян Колев", защото търговецът не е страна по изпълнителния лист. Длъжникът по кредита е Илиян Колев, като физическо лице. Административният съд е формулирал законосъобразните изводи, че данъчният субект е един - ФЛ с допълнително придобитият статут на едноличен търговец. С вписването на лицето в търговския регистър се разширява неговата възможност да извършва търговска дейност, като при осъществяването на независима икономическа дейност лицето подлежи на вписване и в регистъра по ЗДДС. В този смисъл съдът коректно се е позовал на предвиденото в § 1, ал. 2 ДР на ППЗДДС. Обосновано е прието в първоинстанционното решение, че в случая фактурата е издадена във връзка с изпълнението от ревизираното лице, трето задължено лице - ипотекарен длъжник, на частично задължение по изпълнително дело. Правилно е прието от съда, че процесната услуга е насочена към преустановяване на изпълнителните действия спрямо Колев, но не и за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. В допълнение към тези мотиви са и съображенията на административния съд, аргументирани с текста на чл. 46, ал. 1 ЗДДС, че спорната услуга е предназначена за извършване на освободени доставки. Не е признато сторниране на ДДС в размер на 18 498,18 лв. за периода 01.04. - 30.04.2009 г. по ДКИ, издадени от ЕТ "Илиян Колев". Ревизираното лице е отразило в дневника за продажби за този данъчен период 20 броя кредитни известия (КИ) с получател "Дибарс" ЕООД. С ПИНП е констатирано, че КИ са издадени през 2009 г. от едноличния търговец към фактури, съставени от търговеца през 2005 и 2006 години. Предмет на процесните известия е "намаление цената на тухлите с 56,70%, съгласно протокол от 28.04.2009 г. В цитираният протокол ЕТ "Илиян Колев" и "Дибарс" ЕООД са се съгласили, че поради потвърждаване на РА № 4377/30.10.2006 г. с решение на ВАС, следва да се коригира изкупната цена на керамичните тухли. В обясненията на "Дибарс" ЕООД е посочено, че плащания по ДКИ не се дължат, поради договорено прихващане. Според ревизиращият орган не са настъпили обективни обстоятелства за промяна цената на тухлите, тоест не е налице законово основание по чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на КИ, още повече че протоколът от 28.04.2009 г. е неприложим към установената фактическа обстановка. По делото е изслушано заключение по СИЕ, констатирало, че в ЕТ "Илиян Колев" не са били назначени работници и служители, тоест търговецът не е имал кадрови ресурс са производството на тухлите. Кредитно известие № 58/30.04.2008 г. е осчетоводено по дебита и по кредита, а сумата от данъчната основа в размер на 92 500 лв. не е участвала при формиране на дохода от 2008 г., респективно тя не е намерила отражение при определяне на годишния ФР. Вещото лице е констатирало, че е осчетоводено анулиране на КИ № 58/30.04.2008 г., както и са осчетоводени 20 броя КИ с номера от 74 до 93 включително. Административният съд е посочил в решението си, че от формална страна спорните известия отговарят на изискванията на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, тъй като са издадени в 5-дневния срок от датата на протокола от 28.04.2009 г. Известията съдържат реквизитите по чл. 114 ЗДДС, а основанието за издаването им е "намаление на цената на тухлите с 56,7%, съгласно протокол от 28.04.2009 г. Съдът е приел в своето решение, че липсва основание за издаване на КИ. Според административния съд непризнаването на разходи от приходният орган не е основание за изменение на цените по осъществените доставки. Оспорени са задължения по ЗДДФЛ в размер на 9 834,79 лв. и лихви, формирани от непризната приспадната загуба за минали периоди на едноличния търговец. Сумата на данъчната загуба, подлежаща на пренасяне в 2008 г. е увеличена на база неправомерно издаденото КИ № 58/30.04.2008 г. В резултат на корекциите от приходните органи, е определена годишна данъчна основа за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец в размер на 65 565,25 лв. и дължим данък в размер на 9 834,79 лева. Административният съд се е мотивирал с обстоятелството, че счетоводното отразяване на резултатите следва да се направи при спазване изискванията на ЗСч., приложимите счетоводни стандарта и ЗКПО. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение не споделя тези мотиви, тъй като основанието за издаване на кредитните известия е двустранно подписания протокол от 28.04.2009 г., с който ЕТ "Илиян Колев" и "Дибарс" ЕООД са се споразумели за намаляване на данъчната основа по доставките. Вярно е, че фактурите са издадени през други години, по-ранни от тези в които са съставени КИ, но това обстоятелство е било обусловено от приключване на производството по обжалване на акта. В случаят е спазен 5 - дневния срок по чл. 115 ЗДДС за издаване на известието от възникване на обстоятелството по алинея първа. Вещото лице В. Томов е посочило в заключението си на стр. 3, че в папка 2, пор. номер 246 на 28.04.2009 г. е осчетоводено анулирането на кредитно известие № 58/30.04.2008 г., съставена е счетоводна статия по дебита на сметка 411 "Клиенти", партида "Дибарс" ЕООД и по кредита на сметка 121 "Непокрита загуба от минали години" с данъчна основа 92 500 лева. На 28.04.2009 г. са осчетоводени 20 бр. КИ с номера от 74 до 93, като сумите по всички тях са отразени с отрицателен знак. Вещото лице е обяснило, защо обстоятелствата във връзка с осчетоводяването не са намерили отражение в ГД, а именно: Анулираното КИ № 58/30.04.2008 г. е осчетоводено с положителен знак, а останалите КИ - с отрицателен знак. Сумите са на еднаква стойност. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че проверените документи налагат констатация за редовно водено счетоводство. Заключението е прието без възражения на страните, същото, обсъдено в хипотезата на чл. 202 ГПК, трябва да бъде кредитирано, тъй като се подкрепя от приложения по делото протокол. Съдебното решение в тази негова част е неправилно, същото следва да бъде отменено, след което да се постанови друго, отменящо съответната част от РА. Разноски: Съразмерно на уважената част от жалбата, едноличният търговец има право на разноски в размер на 338 лв., като след компенсация в негова полза остават дължими 228 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение