Решение № 5351 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2012 г.

Решение № 5351 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1884/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Сандроуз Холидейз" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Веселин Божидаров Данев, срещу решение № 2827/29.11.2011 г., постановено по адм. д. № 184/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за постановяване на решението в противоречие на материалния и процесуален закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се обяви за нищожна Заповед № ДК-02-СИР-83/09.12.2010 г. на н-к РДНСК, Североизточен район или същата се отмени като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район, чрез процесуалния си представител съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Сандроуз Холидейз" ЕООД срещу Заповед № ДК-02-СИР-83/09.12.2010 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "алеи от бетонови плочи и бордюри, осветителни тела с подземно ел. захранване", находящ се в област Варна, община гр. Бяла, поземлен имот № 47, плажната ивица на морски плаж "Бяла-юг". За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ от четвърта категория, че е разположен в имот изключителна държавна собственост, а не в собствения на жалбоподателя, изпълнен през 2010 г. без строителни книжа, непопадащ в обхвата на разрешения по одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, за хотелски комплекс "Луна Бей, въведен в експлоатация. Приел, че с оглед на това оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правилно е прието, че процесната заповед е издадена от компетентен орган н-к РДНСК, Североизточен район, след надлежно делегирани права от н-к ДНСК със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г. /л. 24/, поради което не е нищожна. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират с тях. От съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, безспорно се установява, че строежът по констативния акт и оспорената заповед, е такъв по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ от четвърта категория. Установено е също така, че строежът изцяло е изпълнен в имот изключителна държавна собственост, на плажна ивица на морски плаж "Бяга юг", както и че е извън обхвата на одобрения проект и издадено разрешение за строеж за хотелски комплекс "Луна Бей", изпълнен и въведен в експлоатация. С оглед на това касае се за самостоятелен строеж, изпълнен без одобряване на проекти, без издаване на разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване, както правилно е приел административният съд. Съдът е обсъдил всички възражения и оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, които настоящата инстанция споделя изцяло, като част от тях се правят и като касационни оплаквания за отмяна на решението, които са неоснователни. Представеният към касационната жалба договор за наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж, и по-точно чл. 6, т. 13, подточка 3, че наемателят има право да поставя преместваеми обекти и съоръжения и да изгражда необходимите за използуването им техническа инфраструктура, не сочи за законност на процесния строеж, тъй като в същата изрично е посочено, че то може да стане при спазване на необходимите нормативни изисквания. Тези изисквания са именно одобряване на проекти и издаване на съответните разрешения за строеж по отношение на строежите, а по отношение на преместваемите обекти, съответно разрешения за поставяне, дадено съгласие от страна на собственика на терена по съответните законови изисквания и пр. Като се има предвид гореизложеното решението е обосновано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК