Решение № 588 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Горна Оряховица, чрез пълномощника юрисконсулт Кавръкова, срещу решение 644 от 22.02.2024 г., постановено по административно дело 9/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което са отменени по жалба вх. 53/05.01.2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново, подадена от Т. П. Х., с адрес: гр. Горна Оряховица, [улица], Заповед Д_ВТ_ГО-ВС-24/07.12.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, потвърдена с Решение 04-РД06-0082 от 21.12.2023 г. на директора на РДСП - Велико Търново и Заповед Д_ВТ_ГО-ВС-23/07.12.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, потвърдена с Решение 04-РД06-0083 от 21.12.2023 г. на директора на РДСП - Велико Търново, с които е наредено на Т. П. Х. да възстанови неправомерно получени социални помощи за отопление за отоплителни сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на отменените с него заповеди на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Горна Оряховица като законосъобразни. Ответникът - Т. П. Х. от гр. Горна Оряховица в писмен отговор и в представено чрез пълномощника адв. Мирчева писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на решението на Административен съд Велико Търново, като предлага да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. От фактическа страна по делото е установено, че Т. Х. е подала до Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица три заявления-декларации за отпускане на целеви помощи за отопление - заявление-декларация с вх. ЗСП/Д-ВТ-ГО/678/09.07.2019 г. за отоплителен сезон 2019/2020 г., заявление-декларация с вх. ЗСП/Д-ВТ-ГО/479/09.07.2020 г. за отоплителен сезон 2020/2021 г. и заявление-декларация с вх. ЗСП/Д-ВТ-ГО/3422/19.11.2021 г. за отоплителен сезон 2021/2022 г. В раздел V на трите заявления-декларации заявителката е декларирала като доходи единствено доходи от пенсия. Въз основа на така подадените заявления, представени към тях документи и направени проучвания от социалните работници, на Т. Х. са били отпуснати, със заповеди на директора на ДСП - Горна Оряховица - Заповед ЗСП/Д-ВТ-ГО/678/25.07.2019 г., Заповед ЗСП/Д-ВТ-ГО/479/17.07.2020 г. и Заповед ЗСП/Д-ВТ-ГО/3422/30.11.2021 г., помощи както следва: по заявлението от 2019 г. - 465, 90 лв., по заявлението от 2020 г. - 495, 80 лв. и по заявлението от 2021 г. - 300 лв. Не се спори по делото, че така отпуснатите помощи са получени от Т. Х.. Във връзка с подадено от Х. заявление-декларация вх. ЗСП/Д-ВТ-ГО/1713/20.07.2023 г. за отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2023/2024 г., е била извършена служебна проверка в Интегрираната информационна система на АСП и е била изискана информация от НОИ, при което е било установено, че Х. получава пенсия и от Република Кипър. Предвид установеното, със Заповед 0402-РД01-0155/03.10.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица било възложено извършването на проверка за установяване на недобросъвестно получени от Х. социални помощи. За извършената проверка е разпоредено да се състави констативен протокол. В изпълнение на тази заповед е извършена проверка от социален работник, резултатите от която са отразени в констативен протокол от 06.10.2023 г. В протокола е посочено, че Х. е подпомагана с целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на 465, 90 лв., за отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 495, 80 лв. и за отоплителен сезон 2021/2022 г. в размер на 300 лв., като при подаване на заявление-декларациите не е декларирана и съответно не е взета предвид получаваната от нея пенсия от Република Кипър в размер на 20.52 евро месечно. Констатирано е, че декларирането на тези данни би довело до отказ от подпомагане, поради което проверяващият е приел, че социалните помощи са недобросъвестно получени от жалбоподателката. Във връзка с тези констатации, с констативния протокол е направено предложение Т. Х. да възстанови неправомерно получените суми в пълен размер, ведно със законната лихва. Предвид така констатираното, от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица са издадени Заповед Д_ВТ_ГО-ВС-23/07.12.2023 г., с която е наредено на Т. Х. да възстанови неправомерно получените социални помощи за отоплителен сезон 2019/2020 г. в размер на 465, 90 лв. и за отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 495, 80 лв., или в общ размер на 961, 70 лв., ведно със законната лихва, дължима до датата на възстановяването й, както и Заповед Д_ВТ_ГО-ВС-24/07.12.2023 г., с която на същото лице е наредено да възстанови неправомерно получената социална помощ за отоплителен сезон 2021/2022 г. в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, дължима до датата на възстановяването й. Т. Х. е оспорила заповедите по реда на чл. 81 от АПК пред горестоящия орган - директора на РД "Социално подпомагане" - Велико Търново, който възприемайки мотивите на административния орган е постановил Решение 04-РД06-0082 от 21.12.2023 г., с което е потвърдил Заповед Д_ВТ_ГО-ВС-24/07.12.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица и Решение 04-РД06-0083 от 21.12.2023 г., с което е потвърдил Заповед Д_ВТ_ГО-ВС-23/07.12.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица. За да уважи сезиралата го жалба от Т. Х. срещу посочените заповеди на директора на ДСП Горна Оряховища първоинстанционният съд е приел, че макар и издадени от компетентен орган по чл. 14а, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, в предписаната от закона форма, наличие на всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, те са незаконосъобразни, поради противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че преценката на събраните по делото доказателства не води до извод за недобросъвестно поведение на лицето, насочено към съзнателно укриване на правнозначими обстоятелства. Според съда в случая липсват данни, че получателката на целеви социални помощи е имала съзнание, че получаваната от нея пенсия от Република Кипър, съставлява подлежащо на деклариране обстоятелство, което ще я лиши от целева социална помощ. Съдът е преценил като истинни твърденията на Х. за незнание от нейна страна, че тази пенсия подлежи на деклариране, тъй като при изискване на информация в хода на извършената от социален работник проверка Х. веднага е представила документите, доказващи основанието и получаването на тази пенсия, което според първата инстанция е индиция, че при деклариране на доходите си тя не е действала умишлено за укриване на информация с цел получаване на неследващите й се социални помощи. Според първоинстанционният съд не е лишено от основание и възражението на Х., че допуснатата от нея грешка е последица от неоказано съдействие от длъжностните лица на Дирекция "Социално подпомагане" - Горна Оряховица, в нарушение на принципа на чл. 9, ал. 4 от АПК. При извършването на социалните анкети от социални работници в ДСП Горна Оряховица не е проучен въпросът дали Х. получава пенсия от чужбина, поради което неправомерното отпускане на целева помощ за отопление е последица не само от невярно декларирани от заявителката данни, но и от действията на администрацията, която не е изпълнила задължението си да установи всички относими обстоятелства и да окаже съдействие на деклараторката. Административният съд е достигнал до извод, че в случая не е доказана недобросъвестност като материалноправна предпоставка по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на получените социални помощи за отопление със съответната лихва. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 14а от Закона за социалното подпомагане, при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията "Социално подпомагане". В случай на констатирана недобросъвестност, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ, заедно със законната лихва. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по - нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). Именно при тази хипотеза е отпусната целева помощ за отопление през отоплителни сезони 2019/2020 г. и 2020/2021 г. През 2021 г. със заповед ЗСП/Д-ВТ-ГО/1443/29.07.2021 г. на директора на ДСП Горна Оряховица е постановен отказ по подаденото от Т. Х. заявление, поради неизпълнение на условието по чл. 2, ал.1 от Наредба РД-07-5 на министъра на труда и социалната политика от 2008 г., тъй като средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от диференцирания доход за отопление. Видно от адм. преписка в този случай на Х. е отпусната еднократна финансова подкрепа на основание чл. 6 от ПМС 348 от 4 ноември 2021 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2021 г. за изплащане на еднократна финансова подкрепа за отопление на лица и семейства от уязвими групи за преодоляване на последиците от увеличаване на цените на горивата и извънредната епидемична обстановка. В чл. 6 от ПМС 348/2021 г. е предвидено, че еднократната финансова подкрепа за отопление в размер на 300 лв. се предоставя на лица и семейства от уязвими групи за преодоляване на последиците от увеличаване на цените на горивата и извънредната епидемична обстановка. Съгласно чл. 7, т. 1 от посоченото ПМС еднократната финансова подкрепа по чл. 6 се предоставя служебно от дирекциите "Социално подпомагане" въз основа на списък, утвърден със заповед на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане", лица и семейства, подали заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2021 - 2022 г., на които е издадена заповед за отказ единствено на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 на министъра на труда и социалната политика от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, поради установен средномесечен доход за предходните 6 месеца, по-висок със сума, по-малка или равна на 30,00 лв. от диференцирания доход за отопление. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване и ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. В процесния случай в оспорените пред административния съд заповеди е налице позоваване на Констативен протокол от 06.10.2023 г., в който е посочено, че след преизисляване на средномесечния доход (СМД) на заявителката през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. същият надвишава диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) от 262.50 лева. Както вече е посочвала съдебната практика на ВАС недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. За да е налице недобросъвестност е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или да е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. В хипотезата на чл. 14а от ЗСП недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че е довело до неправомерно отпускане на социалните помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта. Видно от приложените по делото писмени доказателства освен отпусната и получавана в Република България пенсия за ОСВ Т. Х. е получавала през процесния период и социална пенсия за старост в Република Кипър, която съгласно представеното в официален превод разпореждане от директора на Института за социално осигуряване в Република Кипър е отпусната от 17.07.2013 г. в месечен размер на 20, 52 евро. Съгласно приложените по делото извлечения от банкова сметка на Х. през процесния период изплащаните суми за месечна пенсия са в различни размери между 20.3 евро и 21.23 евро. В процесния случай административният орган е посочил, че след като е взел предвид получаваната от нейна страна страна социална пенсия за старост в Република Кипър и след преизисляване на средномесечния доход (СМД) на заявителката през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. същият надвишава диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) от 262.50 лева. В тази връзка следва да бъде посочено, че неточно органът е приел, че през 2021 г. следва да бъде взет предвид ДМДО в размер на 262.50 лева, доколкото разпоредбата на чл.7, т. 1 от ПМС 348/2021 г. предвижда средномесечен доход за предходните 6 месеца, по-висок със сума, по-малка или равна на 30,00 лв. от диференцирания доход за отопление. Това обстоятелство обаче не се е отразило върху законосъобразността на акта, тъй като СМД на заявителката през 2021 г. след преизчисляването му надвишава и посоченият в чл.7, т. 1 от ПМС 348/2021 г. размер. По същество жалбоподателката, настоящ ответник по касация, не оспорва тези констатации на органа и направените изчисления, като единствено навежда твърдения за липса на недобросъвестност от нейна страна при недеклариране на получаваната пенсия в Република Кипър. Поддържаното и пред настоящата инстанция твърдение, че Х. не е знаела, че това обстоятелство подлежи на деклариране, е правно неиздържано. В подадените през 2019г., 2020 г. и 2021 г. от Х. заявления-дкларации за отпускане на целева помощ за отопление в раздел V, съдържащ информация за брутните доходи на заявителя и на семейството му през предходните шест месеца, е включена и т. 10 пенсии, която е попълнена от заявителката във всяко от заявленията, но посочвайки единствено месечния размер на получения доход от пенсията за ОСВ, отпусната в Република България. Относимата нормативна база и образеца на попълнените заявление-декларация не разграничават получаваните от заявителя пенсии, в зависимост от това дали са отпуснати в страната или в чужбина, като в посочената т. 10 са изчерпателно посочени и доходите, които не следва да се декларират по тази точка. Въпреки, че е знаела за получаваната от нея социална пенсия за старост в Република Кипър Х. не е декларирала същата, не е уведомила за нея социалния работник и ДСП Горна Оряховица и не е представила документация, относно този факт. Обсъдените по-горе документи, относно посочената пенсия, са представени от нея едва след изискана от Х. информация във връзка с подадено от нея заявление-декларация през 2023 г. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че при подаване на заявленията - декларации от 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Х. е действала недобросъвестно, в резултат на което административният орган е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 2 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и е отпуснал исканата целева помощ за отопление за трите отоплителни сезона. От събраните в хода на административното и съдебното производство данни за Т. Х. е установено по несъмнен начин недеклариране в срок на обстоятелство, което е от значение за преценката за отпускане на социалните помощи и еднократната финансова подкрепа, а именно получаваната от нейна страна социална пенсия за старост в Република Кипър. Получаването на социални помощи и еднократна финансова подкрепа при укрито подлежащо на деклариране обстоятелство, прави заинтересованото лице, което е извършило укриването, недобросъвестно. Тъй като отпуснатите целеви помощи за отопление за отоплителни сезони 2019/2020 г. и 2020/2021 и еднократна финансова подкрепа за отоплителен сезон 2021/2022 г. са получени неправомерно, в резултат на недобросъвестно поведение на лицето, безспорно е налице хипотезата на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за издаване на заповедите. Изложеното обуславя извод, че при наличие на основанието по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП директорът на ДСП Горна Оряховица материално законосъобразно е издал процесните заповеди за възстановяване от Т. Х. на получените социални помощи заедно със законната лихва. Предвид изложеното неправилен е и извода на първоинстанционният съд за неспазване на принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 4 от АПК. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспорените пред него заповеди, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, следва да бъде отменен, а подадената пред Административен съд - Велико Търново жалба от Т. П. Х. трябва да се отхвърли като неоснователна поради законосъобразност на атакуваните с нея административни актове. При този изход на спора и предвид обстоятелството, че разноски не са претендирани от касатора такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение