Решение № 12861 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2010 г.

Решение № 12861 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община "Родопи"-Област Пловдив против решение № 639 от 30.04.2010 г. по адм. д. № 566 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено Съобщение № 53-90 от 5.03.2009 г. на кмета на Община "Родопи" в оспорената част за определено задължение по декларации за имоти за такса битови отпадъци за периода 2007-2009 г. в размер на 10 024, 08 лв., от които 9 153, 28 лв. главница и 870, 80 лв. лихви за недвижим имот, незастроен, с площ 3000 кв. м., находящ се в масив 20 в землището на с. Брани поле, Община "Родопи", Област Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба ЕТ"Светлина-Иван Станилов", чрез управителя и едноличен собственик Иван Станилов и упълномощения адвокат Минева, оспорват жалбата и желаят решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и в изпълнение на задължението си по чл. 218 АПК служебно да следи за допустимостта на обжалваното решение, приема за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба против съобщение по чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в частта му относно задължения за такса битови отпадъци за 2007-2009 г. за посочения по-горе недвижим имот, деклариран от ответника по касационната жалба. Процесното съобщение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол и образуваното по оспорването му съдебно производство е недопустимо. Съобщението е относно задължението за такса битови отпадъци за 2007-2009 г. и е издадено на основание чл. 69 ЗМДТ, съгласно който таксата за битови отпадъци се заплаща по ред, определен от общинския съвет, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба общината уведомява лицата по чл. 64 ЗМДТ за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Предвид това, съобщението издадено на соченото правно има само уведомителен характер. То не подлежи на обжалване, тъй като представлява само действие, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт - този по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Изрично тази разпоредба регламентира, че вземанията за такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК, а съгласно ал. 3, именно този акт може да се обжалва по реда на АПК. В конкретния случай такъв акт не е издаден и след като оспореното съобщение няма характер на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен административен и съдебен контрол, съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по оспорването му. На посочените основания, пред първоинстанционния съд се е развило недопустимо производство по обжалването на съобщение за такса битови отпадъци, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото. Доколкото подаването на жалба против съобщението е, по същество, оспорване на размера на задължението на жалбоподателя за ТБО за 2007-2009 г., след прекратяване на производството делото като преписка следва да се изпрати на Кмета на Община Родопи за издаване на акт за установяване на вземане по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Едва след изчерпване на посочената в чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ процедура и издаване на съответния акт последният би подлежал на съдебен контрол по реда на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,