Решение № 5579 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2016 г.

Решение № 5579 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12935/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на Г. Т. Т., ЕГН **********, гр. Б., и сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР", гр. С. срещу заповед № 8121з-663/05.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която се изменя заповед № 8121з - 791/28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00ч и 06.00ч., за полагане на труд на официалните празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. на същият орган. Жалбоподателите релевират възражения за нищожност на оспорената заповед. Правят искане за присъждане на направените по делото разноски. Сдружение "Синдикат на служителите в МВР", присъединен оспорващ по реда на чл. 189, ал. 2 АПК взема становище за основателност на жалбите. Претендира разноски по делото. Ответната страна - министърът на вътрешните работи оспорва жалбите. Моли да бъдат отхвърлени, като на Министерство на вътрешните работи се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нищожност на обжалваната заповед. При извършена служебна проверка за допустимост на жалбите, съдът констатира следното: Сдружението - жалбоподател и сдружението - присъединен оспорващ са юридически лица с нестопанска цел, учредени да отстояват и защитават основните социално - икономически и трудови интереси и права на членовете си в сферата на труда, трудовата заетост, служебните отношения, социалното и здравно осигуряване, да осъществява синдикална защита и да подпомага професионална реализация на своите членове с цел осигуряване на високо жизнено равнище и др. Ж. Т. е служител в Министерство на вътрешните работи (обстоятелство неоспорено от страните). Жалбите са допустими, тъй като са депозирани съответно от сдружение с нестопанска цел - организация по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на АПК и от физическо лице - служител в МВР, които имат правен интерес от оспорването съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК. Сдружение с нестопанска цел "Синдикална федерация на служителите в МВР" е съсловна организация, учредена с цел да защитава трудовите, служебни и социални права на полицейските служители, чиито интереси са засегнати пряко от оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. Посочените мотиви касаят и правния интерес на присъединения оспорващ по реда на чл. 189, ал. 2 АПК. Като служител във ведомството жалбоподателят Т. също е засегнат пряко и непосредствено от акта, поради което и за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Предвид претендираната нищожност и характера на обжалвания акт, жалбите са допустими и предвид нормативно регламентираната възможност за предявяването им без ограничение във времето. По съществото на спора, като взе предвид изложеното в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното от фактическа и правна страна: Оспорената заповед е постановена на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1 от от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Видно от ал. 2, размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т. 2 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Независимо от наименованието си, оспорената заповед представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от АПК, доколкото с нея се изменя предходна заповед на същия орган имаща характер на подзаконов нормативен акт. Изменената заповед съдържа административноправни норми - определя максималния размер и условията за изплащане на допълнително възнаграждение, отнася се за неопределен брой адресати (адресатите не са персонално определени и са неограничени), има многократно правно действие и е постановена по прилагане на закон и подзаконов нормативен акт от по - висока степен. Подзаконов нормативен акт се изменя с акт от същата степен. С оглед изложеното относно характера на акта, настоящият състав приема, че оспорената заповед е нищожна. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б., чл. 78, ал. 2 от АПК и чл. 37, ал. 1 от ЗНА нормативните актове се обнародват в Д. вестник. Изпълнението на това изискване е условие за превръщане на акта в част от действащото право. Обнародването е завършващият елемент от фактическия състав по издаване на акта, тъй като не само довежда акта до всеобщо знание, но е условие за влизането му сила и произвеждането на правно действие. Обратно - необнародването на акта е пречка същият да породи правни последици. В случая оспорената заповед не е обнародвана в Д. вестник. Този процесуален пропуск е изключително съществен по изложените по- горе съображения и опорочава заповедта до степен на нищожност (както се посочи като необнародван актът не може да породи правен ефект). Поради това оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна. Без значение за изхода на спора е факта досежно причината за необнародвате на заповедта. Поради всичко изложено съдът приема, че оспорената заповед е нищожна. Тази нищожност следва да бъде обявена от съда с настоящото решение и без да се обосновават изводи досежно материалната законосъобразност или издаването на акта при спазване на процедурата затова. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерство на вътрешните работи следва да заплати на: - жалбоподателя "Синдикална федерация на служителите в МВР" сумата 510 лв. разноски по делото, включващи адвокатски хонорар 480 лв. и 30.00 лв. платени такси; - Сдружение "Синдикат на служителите в МВР", присъединен оспорващ по реда на чл. 189, ал. 2 АПК сумата от 600 лв. разноски по делото за адвокат. От страна на г-н Тенев не са ангажирани доказателства за направени по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК Върховният административен съд