Решение № 330 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2009 г.

Решение № 330 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1242/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на И. В. В. от гр. Д. за отмяна на влязло в сила, като неподлежащо на обжалване, въззивно решение от 15.02.2008 г. по гр. д. № 772/2007 г. на Добрички окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 58 от 2.06.2007 г. по гр. д. № 355/2007 г. на Добрички районен съд, молителят е осъден да заплаща месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря на основание чл. 82, ал. 2 от СК Твърдението по молбата за отмяна е, че поради допуснато от въззивния съд призоваване чрез връчване на призовката на лице от домашните, което не живее на адреса и което не е съобщило за призоваването на молителя, респ. длъжностното лице не е посетило адреса, призовката не е оформена редовно и така молителят е бил лишен от участие във въззивното производство. Неговият баща, приел призовката, не го е уведомил. В. е отпътувал от страната след като се е запознал с първоинстанционното решение и е преценил, срокът за другата страна да го обжалва е изтекъл. Съображения в тази насока, според защитата относими към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, са развити от адв. Г. Д. Лично в съдебно заседание молителят оспорва да е налице действително връчване и дава обяснения според разбирането си, че неправилно е обвързан с влязлото в сила решение. Ответницата по молбата за отмяна Р. И. В. е заявила отговор чрез пълномощника си адв. М. В., като оспорва наличието на отменителни основания . Претендира разноски по списък. С определение № 169 от 07.10.2009 г. на Върховен касационен съд, състав на III г. о и на основание чл. 207, ал. 1 от ГПК молбата е допусната до разглеждане на посоченото от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК Молбата по същество е неоснователна. Обстоятелствата, изтъквани в нея като причина молителят И. В. В., ответник по иск за издръжка, да остане неосведомен за образуваното въззивно производство по жалба на насрещната страна срещу първоинстанционното решение № 58 от 2.06.2007 г. по гр. д. № 355/2007 г. на Добрички районен съд, по същество не обективират основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, щом в качеството си на ответна страна по тази жалба, молителят е получил препис от нея и е бил призован от Добрички окръжен съд съгласно процесуалните правила. С редовно оформена призовка е връчен препис от въззивната жалба, получен от бащата на молителя, същото лице от адреса е приело и призовката за насроченото открито съдебно заседание, със задължение да е предаде. Трите имена на получателя, неговото качество, датата и мястото на връчване, са удостоверени от длъжностното лице . Препис от исковата молба и съобщение за постановяване на първоинстанционното решение са били връчени именно на този единствен, установен по делото адрес на молителя в гр. Д. ул. Х. № 152 и е неоснователно твърдението по молбата, че оспорваните призовки във въззивното производство са връчвани "неизвестно къде". Молителят безспорно не е изпълнил задължението си по чл. 44, ал. 1 от ГПК (отм.) и обстоятелството, че след постановяване на първоинстанционното решение същият е отсъствал от страната, не го поставя в положение да оспорва редовността на връчването, осъществено чрез неговите домашни от адреса. Несъстоятелни като основание за отмяна на влязло в сила решение са изложените в молбата съображения, свързани с нежеланието или невъзможността последните да му предадат призовката, или да го уведомят. Нарушение на процесуалните правила, които обезпечават участие на страната в производството, въззивният съд не е допуснал. Доводите за процесуални нарушения по призоваването с оглед оформянето на приложените по делото съобщения, също са несъстоятелни и в случая не може да се приеме за установено изтъкваното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение. На ответната страна в настоящето производство се дължат установените по делото разноски в размер на 200 лева, колкото е платеното възнаграждение за един адвокат. Останалите посочени в списъка разноски не са съдебни и не подлежат на присъждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.