Решение № 2470 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10163/2024 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия11.03.2025 г.докладчик Стефан Станчев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. И. А. от гр. Казанлък за отмяна на влязло в сила решение 139/27.04.2023г., по административно дело 816/2022г., постановено от Административен съд - Стара Загора, оставено в сила с решение 3967/02.04.2024г. на Върховен Административен Съд, постановено по административно дело 7384/2023г., на основание чл. 239, т. 2 АПК.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Постъпило е искане от Г. И. А. от гр. Казанлък, за отмяна на влезли в сила решение 139 от 27.04.2023 г. постановено по адм. дело 816/2022г. по описа на Административен съд Стара Загора, оставено в сила с решение 3967/02.04.2024., постановено по адм. дело 7384/2023г. по описа на ВАС. В молбата се сочи, като правно основание, по което се иска отмяна на влезлите в сила съдебни актове чл. 239, т. 2 от АПК.Молителят прави оплакване, че ответната страна извършила против него престъпно действие, като използва неистински и неверни частни документи - писмени декларации попълнени бланкетно и със записани изявления на лицата П. С. С. и К. И. Р.. В подкрепа на искането е приложена жалба до районна прокуратура гр. Стара Загора, ТО гр. Казанлък вх. 11340/23 от 03.11.2023 г. и уведомление 11340/23 от 15.02.2024 г. от РП Стара Загора, ТО Казанлък. С последното, молителят е уведомен за образувано ДП 284 ЗМ 55/2024 г. по пр. пр. 11340/2023 г. за престъпление по чл. 311 от НК по негов сигнал срещу П. С. С. и К. И. Р.. Не твърди по соченото ДП да е внесен обвинителен акт в компетентен съд, нито да има постановена и влязла в сила осъдителна присъда, от която се установи неистинност на показанията на свидетели, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната. Искането е да бъдат отменени съдебните решения и да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответник по молбата за отмяна кмет на община Казанлък, чрез пълномощник оспорва молбата в приложено по делото възражение и становище по същество на искането. Искането е подадено в годишния срок по чл. 240, ал. 1, т. 2 от АПК, от надлежна страна - адресат, за който решенията са неблагоприятни, поради което искането е процесуално допустимо. Уведомлението за образувано ДП срещу известни лица е от 15.02.2024 г., а както се сочи в молбата за отмяна, какво е развитието по соченото ДП не е известно на молителя. Към молбата не е приложено доказателство за влязла в сила присъда; съдебно решение, с което да е призната неистинност на частни документи ползвани в административното производство по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж. В молбата за отмяна, обстоятелственото изложение може да се прецени като жалба, тъй като преразказва актове и действия във връзка с издадената срещу А. заповед и влезлите в сила съдебни решения. Искането за отмяна се поддържа формално от пълномощник на молителя, за наличие на неистински документи, което не се доказва. Разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК е цитирана от молителя, чрез пълномощника му формално, не е посочена нито една от изброените в текста хипотези (неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, установени по надлежния ред), конкретни твърдения в този смисъл не са изложени, а всичките доводи, включително в становището по същество от съдебното заседание на 13.02.2025 г., са за изключително дързък случай, употребени два неистински документа - бланкетно съставени декларации в административно производство с цел да бъде упражнена административна принуда. Няма признат по законов ред факт, кой е ползвал тези документи, като е знаел, че са неистински, както и кой ги е съставил и за каква цел. Дори да има образувано ДП, като факт не се цени като основание за приложимостта на чл. 239, т. 2 от АПК. Под израза надлежен съдебен ред следва да се разбира проведено наказателно производство, приключило с постановена и влязла в сила присъда, а не удостоверителен документ за действия на органи на ДП. Изложените в искането за отмяна доводи са свързани с правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда. Те касаят правния спор по същество и са неотносими към извънинстанционното производство по чл. 239 АПК, явяващо се средство за отмяна на неправилни решения, но само при наличието на изчерпателно изброени в правната норма хипотези В случая не е налице някое от основанията по посочената разпоредба, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване някоя от хипотезите на чл. 239, т. 2 АПК. Установяването на фактите и обстоятелствата, релевантни към спора, и тълкуването им в разрез с разбирането на молителя за приложимостта на уведомлението от РП ТО Казанлък не обосновава наличието на основание по чл. 239, т. 2 АПК Доказателства в тази насока не са представени, а твърденията на молителя, без надлежни доказателства, не са основания за отмяна на влязлото в сила решение. В подадената молба за отмяна не се съдържат и твърдения за влязъл в сила съдебен акт, който да установява посочените в закона обстоятелства. Предвид изложеното, искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,