Решение № 1234 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2008 г.

Решение № 1234 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Кирил Борисов Милков от гр. Созопол срещу решение № 601/25.06.08 г. по адм. д. № 1437/07 г. по описа на Административен съд-Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Ирена Иванова Нешева, Райна Драгиева Янъкова и Ася Иванова Янъкова чрез пълномощника си, адв. Стойков, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендират присъждане на деловодни разноски. Ответникът, началник РДНСК-Бургас, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително жалбата на касатора Милков срещу Заповед № ДК-02-БС-22/17.10.07 г. решение, състав на Административен съд-Бургас е приел, че административният акт е издаден при спазване на материалноправните предпоставки при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяна поради нарушение на материалния закон и съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК е основателна. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на незаконен строеж "Кафене", пристройка към съществуващ хотел, находящ се в УПИ ХХ-912, кв. 67 по плана на гр. Созопол. От данните по делото е безспорно, че предметният на заповедта строеж е осъществен при наличието на влезли в сила строителни книжа- одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което същият не попада в хипотезата на нормата, посочена като правно основание за издаване на административния акт. В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е приел, че правното основание за разпорежданията в заповедта следва да се изведе на база фактическите установявания по административната преписка, именно че строежът е осъществен при несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план и при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект - чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ. Видно от представеното по делото Разрешение за строеж № 66/15.03.04 г. процесният строеж е разрешен като "Преустройство на жилищна сграда в семеен хотел и кафене". Предвид това описание осъщественото на място кафене представлява част от разрешеното преустройство и самостоятелното му обсъждане сочи на неправилност, обусловена от допуснато от административния орган нарушение на административнопроизводствените правила, пренесена и в оспорения съдебен акт. Следвало е, с оглед императивната разпоредба на чл. 168 АПК, съдът да изясни точните предвиждания на одобрения инвестиционен проект и чрез назначаването на специализирана съдебно техническа експертиза да установи дали строежът съответства на проекта или е в съществени отклонения (чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ) от него. Установяване във връзка с горното е било от изключително значение за правилното разрешаване на спора, тъй като строежът не би бил незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, ако съответства на влезлите в сила инвестиционен проект и разрешение за строеж. Това е така, защото предпоставка за законосъобразност на тези два самостоятелни административни акта е съответствието им с подробния устройствен план - чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Ето защо с влизането в сила на инвестиционния проект и на разрешението за строеж съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план се счита окончателно установено. Това становище намира правната си обосновка в разпоредбата на чл. 156, изр. 2 ЗУТ, която установява стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж и изключва възможността за отмяната им, както и за инцидентен контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им поради противоречие с плана. Преценка за законосъобразност, вкл. съответствието им с предвижданията на плана началникът на РДНСК може да направи, по жалба или служебно, само до влизането на строителните книжа в сила. Противното би лишило от правно значение процедурата по одобряване на инвестиционните проекти и издаване на разрешенията за строеж. От тук следва, че даден строеж би бил е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ само тогава, когато при извършването му са допуснати съществени отклонения (по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 ЗУТ) от влезлите в сила инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изложеното обоснована извод за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, обуславяща отмяната му в хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с дадените в мотивите указания. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение