Решение № 10176 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5193/2012 г.

Решение № 10176 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5193/2012 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ВМ+К Инвест" ЕООД, гр. Хасково, подадена чрез управителя Борис Андонов Георгиев, против решение № 265 от 09.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2219 от 2011 г. на Административен съд - Пловдив, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161100917/03.05.2011 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 612/07.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която за данъчен период м. август 2010 г. на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3120 лв. по фактура № 0000000142/05.08.2010 г., издадена от "Делта Арт" ЕООД, ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета, вследствие на коригирания резултат за този данъчен период. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП я оспорва в представено по делото писмено становище 18.06.2012 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 161100917/03.05.2011 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 612/07.07.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която за данъчен период м. август 2010 г. на "ВМ+К Инвест" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3120 лв. по фактура № 0000000142/05.08.2010 г., издадена от "Делта Арт" ЕООД, ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета, вследствие на коригирания резултат за този данъчен период. Съдът е анализирал приложимите в случая правни норми на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е обосновал извод, че законосъобразно органите по приходите не са признали право на данъчен кредит на дружеството. За да достигне до този резултат съдът е приел, в пространно изложение, че не са ангажирани безспорни доказателства от страна на жалбоподателя и в съдебното производство, с които да се установи, че реално е извършена услугата с предмет "консултантска услуга и маркетингово проучване" от доставчика "Делта Арт" ЕООД. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Правилно административният съд е очертал спорният между страните въпрос, а именно наличието на осъществена спрямо жалбоподателя доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, обективирана с процесната фактура с предмет "Консултантска услуга и маркетингово проучване". По делото няма спор, че е налице Договор от 01.07.2010 г., сключен между жалбоподателя "ВМ + К Инвест" ЕООД и доставчика "Делта Арт" ЕООД, с който доставчикът се е задължил да извърши визираната в чл. 1 "Консултантска услуга: Разработване на проектно проучване и маркетингова стратегия в съответствие с изискванията на Оперативна програма "Конкурентноспособност", като е съставен и приемо-предавателен протокол към него от 01.08.2010 г. Изготвената стратегия е приложена към административната преписка и от същата е видно, че тя визира проучване и анализ на пазара на полиетиленови торбички, като в нея не е посочено конкретното лице, във връзка с чиято настояща или бъдеща дейност е изготвено въпросното проучване. Не е спорно, че автор на стратегията е Стоян Ташков Ташков, с който "Делта Арт" ЕООД е сключил договор. Законосъобразно съдът е приел, че по делото не са налице доказателства, въз основа на които да се обоснове безпротиворечив извод, че предмет на договора за маркетингово проучване, сключен между "Делта Арт" ЕООД и Стоян Ташков от 01.07.2010 г., е идентичен с предмета на договора между жалбоподателя и "Делта Арт" ЕООД от 01.07.2010 г. Следва да се посочи, че предметът на въпросния договор за маркетингово проучване, съобразно отбелязването в същия, следва да бъде конкретизиран в Приложение № 1 към чл. 1 от Договора, като такъв документ нито се твърди, нито се установява да е представен по делото. Крайни получатели на услугата по според касатора са ЕТ "Булперла-91-Иванка Тюроленгова" и "Динела" ООД, който факт не може да бъде установен от съдържанието на тази стратегия. Следва да се посочи, че в административното и в съдебното производство не са ангажирани доказателства за наличие на издадени от жалбоподателя фактури по повод изпълнение на договореностите с ЕТ "Булперла-91-И. Т." и "Динела" ООД, както и за извършени плащания по тях. Представените пред първоинстанционния съд потвърждения от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, ГД "Конкурентноспособност и иновации", не могат да обосноват извод за реално осъществена услуга, доколкото същите удостоверяват единствено факта на подаването от ЕТ "Булперла-91-И. Т." и "Динела" ООД на документи за кандидатстване по съответната оперативна програма, но липсват безспорни доказателства, че обсъжданата маркетингова стратегия и пазарно проучване, са част от документите, приложени от въпросните две дружества пред Изпълнителната агенция. Съобразно изложено, като е достигнал до извод за липса на реалност на процесната услуга, фактурирана от "Делта Арт" ЕООД, правилно АС е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като представител в съдебното заседание пред настоящата инстанция не се е явил. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,