Решение № 10947 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2012 г.

Решение № 10947 от 3.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. Мария Караниколова, срещу решение № 3136 от 02 март 2012 г., постановено по адм. д. № 6592/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № К-2685/18 март 2011 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Емил Петров Филипов, чрез пълномощника си адв. Елена Гоцева, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представеното по делото възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Емил Петров Филипов срещу заповед № К-2685/18 март 2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 228, ал. 1, т. 2 от Правилника за за прилагане на ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от три години". Съдът е приел, че обжалваната пред него заповед на министъра на вътрешните работи е издадена в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма, поради което я е отменил. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания спрямо обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразен. Установено е по делото, че на Филипов е наложена дисциплинарно наказание за нарушени от него служебни задължения за длъжност, която не е заемал и съответно - не е бил задължен за изпълнява. Констатирано е противоречие между фактическата и правна обосновка на дисциплинарно-разследващия орган и възприетите такива в заповедта, без в последната да са изложени съображения относно характера на допуснатото нарушение и относно вида на наложеното наказание. Въз основа на това противоречие законосъобразно е направен извод за липсата на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание на Филипов. Неизлагането на всички задължителни по закон реквизити на оспорената заповед представлява съществен порок във формата на акта, водещ до неговата отмяна. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба, относно това, че становището на дисциплинарно-разследващия орган не е задължително за органа, налагащ дисциплинарното наказание. Това възражение е било обсъдено от инстанцията по същество, която обосновано е приела, че в този случай административният орган е задължен да посочи и обоснове фактическите основания за издаването на акта си. Именно поради обстоятелството, че в случая това не е направено, съдът е направил извод за наличие на основание за отмяна на оспорената пред него заповед. Неоснователно е и възражението относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. По силата на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР административният орган е задължен да изложи съображенията си, като в случая съдът е констатирал липсата на доказателства за съобразяване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, настъпилите последици, формата на вината и поведението на служителя. Останалите възражения, посочени в касационната жалба, по своята същност представляват излагане на фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Доколкото обаче тези основания не могат да бъдат излагани за пръв път пред касационната инстанция, то те не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното и при липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,