Решение № 258 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2010 г.

Решение № 258 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1187/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба, подадена от Поделение 22220 - С. чрез командира на поделението полк. Н. Д. С., представляван от старши юрисконсулт Е. Д. К. против решение № 68/21.04.2010 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 36/2010 г. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 170/04.02.2011 г. по материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд по делото в противоречие с постановеното по чл. 291 ГПК решение № 329/30.04.2010 г. на III ГО ВКС по гр. д. № 946/2009 г. Въпросът е дали в базата за определяне на обезщетението по чл. чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ се включват целевите награди и възнаграждения за конкретни резултати, които нямат постоянен характер и в частност, включва ли се допълнително възнаграждение за постигнати годишни резултати. В обжалваното решение съдът е приел, че в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ се включва и допълнителното възнаграждение за постигнати годишни резултати. Даденото разрешение противоречи на тълкуването, дадено в приложеното решение на Върховния касационен съд, че целевите награди и възнаграждения за конкретни резултати, които нямат постоянен характер, не са част от брутното трудово възнаграждение на военнослужещия и поради това не се включват в обезщетението при прекратяване на договора за кадрова военна служба. Това тълкуване на материалния закон е точно и се споделя от настоящия състав. По поставения правен проблем има постановени също така, множество съдебни актове по реда на чл. 290 ГПК, по които възприетото разрешение е безпротиворечиво прилагано. В ЗОВСРБ, който е специален, се съдържа изрична регламентация, както за това каква е базата за изчисляване на обезщетението /полученото от военнослужещия за месеца преди прекратяването на договора за кадрова военна служба брутно трудово възнаграждение/, както и от какви възнаграждения се формира тя /основното месечно + другите допълнителни възнаграждения/. Кои възнаграждения са допълнителни е също изрично и ясно пояснено в самия закон - това са възнагражденията за продължителна служба; за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето; за заместване или съвместяване на длъжност. Ако законодателят е имал предвид и други суми, получавани от военнослужещите, е следвало изрично да го посочи в ЗОВСРБ, било като ги включи като група /напр. награди, поощрения, порциони и т. н./ или изрично като суми, определящи състава по чл. 224 ЗОВСРБ (отм.) на основното месечно възнаграждение, съответно като вид допълнително възнаграждение. Наградите и възнагражденията за годишни резултати по силата и на изрична разпоредба /чл. 227 от ЗОВСРБ (отм.), не са включени заедно с основното и допълнителните възнаграждения в брутното месечно възнаграждение според чл. 230, ал. 1 от закона. Наградите и възнагражденията за годишни резултати не са определени в ЗОВСРБ и като вид допълнителни възнаграждения. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Иска неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Д. С. Д. възразява, че жалбата е неоснователна.. Претендира съдебноделоводни разноски. С обжалваното решение съдът е осъдил поделението - касатор да заплати на Д. С. Д. сумата от 15 400 лв. обезщетение по чл. 237 ЗОВСРБ, както и лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а също и разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че Д. С. Д. има прослужени 20 години на кадрова военна служба. След прекратяване на договора му поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е придобил правото да получи обезщетение по чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ (отм.) в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. Установено е още, че в месеца преди освобождаването му от кадрова военна служба - декември 2008 г., той е бил в отпуск по болест от 05.12.2008 до 10.12.2008 г. За предходния месец ноември е отработил всички работни дни и е получил 605 лв. заплата за звание, 242 лв. за прослужено време, 30 лв. порцион. През същия месец той е получил и еднократна допълнителна заплата за 2008 г. в размер на 770 лв. съгласно заповед на министъра на отбраната на РБ № ОХ-826/18.11.2008 г. Установено е още, че Д. е получил обезщетение в размер на 16 940 лв. При така изяснените обстоятелства, правилно въззивният съд е приел, че като база за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.) следва да се вземе месец ноември 2008 г., а не декември 2008 г., защото законодателят има предвид пълен отработен месец. Обезщетяването за временна нетрудоспособност не е трудово възнаграждение и не може да се включи в базата за изчисление на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.). В същото време, целта на разпоредбата е да се даде по една заплата за всяка прослужена година /но не повече от двадесет/, като се изхожда от брутното трудово възнаграждение, до което е достигнал служителят преди освобождаване от войнска служба. Тази цел няма да се изпълни, ако, като се изключат дните от месеца преди уволнението, през които служителят е бил в неплатен отпуск или отпуск по болест, дължимата сума се определи от полученото брутно възнаграждение за непълно отработен месец. В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд е посочил, че възнаграждението за годишни резултати е включено в брутното трудово възнаграждение на военнослужещия. Съображенията на касационната инстанция са изложени в отговора по чл. 291 ГПК. Решението следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество от настоящата инстанция. Брутното трудово възнаграждение, получено от Д. през месец ноември 2008 г. е 847 лв. /заплата за звание + допълнително възнаграждение за прослужено време/. Както вече стана ясно, в него не се включва и еднократната допълнителна заплата от 770 лв., начислена и получена през същия месец. Следователно, дължимото обезщетение по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ (отм.) е 16 940 лв. То е изцяло изплатено от ответника при възникване на основанието за получаването му. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и претенцията за лихви от датата на подаване на исковата молба. Ищецът дължи на ответника сторените по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски, които са общо в размер 823,67 лв., включително юрисконсултско възнаграждение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение