Решение № 11220 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2019 г.

Решение № 11220 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2997/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Мутафчиев, чрез процесуален представител срещу решение № 2478 от 19.12.2018 г. по административно дело № 2307/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3 - 1471/1.06.2018 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и погрешно разпределена доказателствена тежест се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. В представено писмено становище от процесуалния му представител, са доразвити доводите за материална незаконосъобразност на решението и отново се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител и в представени от последния писмени бележки излага подрони съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите и необходими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Същите са аргументирани подробно, при което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания за издаването му - служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) с надлежна заповед е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на ТД на НАП - Варна и заеманата от касатора длъжност е съкратена ведно с целия отдел "Оперативни проверки" в дирекция "Контрол". Утвърждаването на щатното длъжностно разписание предхожда датата на прекратяване на служебното правоотношение на служителя. В случая, от доказателствата се установява съкращаване на всички 43 щатни бройки от отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в Териториална дирекция (ТД) на НАП – Варна, което е довело до закриване на този отдел. Този извод следва от съпоставката на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, в който Мутафчиев е заемал длъжността "старши инспектор по приходите" и съответните длъжности в новосъздадения отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи", Главна дирекция "Фискален контрол", Централно управление (ЦУ) на НАП. При това се установява, че е налице съвпадение на функциите на длъжността, заемана от касационния жалбодател с част от функциите за длъжностите в новия отдел "Оперативни дейности", но за последните са налице и други функции за последните длъжности, които не са били част от задълженията по длъжностна характеристика за длъжността, заемана от касационния жалбодател. Констатираните съвпадения и различия са посочени детайлно в постановения съдебен акт. Предвид обстоятелството, че с длъжностното разписание, в сила от 1.05.2018 г., са съкратени всички щатни бройки за посочените по-горе длъжности в отдел "Оперативни проверки" и отделът е премахнат, от което следва, че длъжността "старши инспектор по приходите" в този отдел не съществува, както като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване (изпълнителния директор на НАП). Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ. С оглед на така установеното, обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че е налице реално съкращение на заеманата от Мутафчиев длъжност. Обстоятелството, че общата численост на персонала в НАП е запазен не обосновава извод, че длъжността, заемана от Мутафчиев не е реално съкратена, доколкото в рамките на тази численост е извършена реорганизация на агенцията с извършените организационни и структурни промени. Неоснователен е наведеният довод за неправилно разпределение на доказателствената тежест, предвид постановеното по делото определение № 10898/26.09.2018 г., в което съдът е разпределил тази тежест в съответствие с нормата на чл. 170 АПК. Предвид изложеното и с оглед задължението по чл. 8 от Закона за съдебната власт, настоящият съдебен състав на ВАС, присъединявайки се към практиката на същия съд по адм. дела № 15478/2018 г.; 2769/2019 г.; 3378/2019 г. приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение