Решение № 5632 от 9.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11205/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Министъра на културата, чрез юрисконсулт Харизанова, срещу решение 1121 от 26.07.2023 г., постановено по адм. дело 538/2023 г. по описа на Административен съд Варна и решение 1302 от 12.10.2023 г., постановено по същото дело, с което е допуснато отстраняване на явна фактическа грешка в постановеното по делото решение. С доводи за недопустимост и неправилност на обжалваните решения поради нарушение на материалния закон и необоснованост иска обезсилването или отмяната им и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Вояджър ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, чрез адвокат Филипова- Кайкамджозова в писмени отговори и в съдебно заседание, чрез адвокат Павлова, взема становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваните решения. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваните решения. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна е образувано по оспорването от Вояджър ООД на Становище Изх. 33-НН-625/21 от 01.07.2022 г. на министър на културата, с което, на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13 от Закона за културното наследство, не се съгласува Инвестиционен проект за обект: Основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от групова недвижима културна ценност, с категория местно значение, УПИ ІV-3364, кв. 337 по плана на гр. Каварна, област Добрич, части: Архитектурна, Конструктивна, Геодезическа, фаза: Технически проект (ТП). С обжалваното решение 1121 от 26.07.2023 г. съдът е отменил отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда в УПИ ІV-3364.1, кв. 337 по плана на гр. Каварна, обективиран в Становище Изх. 33-НН-625/21 от 01.07.2022 г. на Министъра на културата и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, в срок от 14 дни от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган и в изискуемата се форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С обжалваното решение 1302 от 12.10.2023 г. съдът е допуснал отстраняване на допусната очевидна неточност в решение 1121 от 26.07.2023 г., постановено по адм. дело 538/2023 г. по описа на Административен съд Варна, като на страница 198, стр. 201 от решението и в диспозитива, вместо реконструкция (възстановяване) следва да се чете основен ремонт. За да постанови този резултат е приел, че предметът на делото е очертан в първото по делото съдебно заседание, като е докладвано, че се обжалва отказ да се съгласуват проекти за имот с идентификатор 35064.501.3364.1, разположен м морската зона на гр. Каварна, обективиран в Становище Изх. 33-НН-625/21 от 01.07.2022 г. на Министъра на културата. В решението си съдът допуснал техническа неточност, като е изложил мотиви и постановил отмяна на обжалвания отказ обективиран в същото становище, но е посочил реконструкция (възстановяване), вместо основен ремонт. Приел е, че не се променя волеизявлението на съда, тъй като е записан правилния номер на административния акт, а в мотивите на решението е коментирал, че инвестиционния проект е за основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, възложена именно за основен ремонт и адаптация. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран, с оглед диспозитивното начало (чл. 126 АПК), при определен от жалбоподателят предмет на делото и обем на търсената защита, с подадената до съда жалба, съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 и 6 от АПК. Произнасянето извън определения със жалбата предмет прави постановеното решение недопустимо. Носителят на субективното право на жалба, търсещ защита на съответното материално право, е този, който определя предмета на делото, по който предмет няма произнасяне с обжалваното решение. С обжалваното решение съдът е отменил отказ да се съгласува инвестиционен проект на обект Реконструкция (възстановяване) и адаптация на сграда, а не оспорения такъв - Основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда. В случая този порок не може да бъде отстранен по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, както е постановено с обжалваното решение 1302 от 12.10.2023 г. Очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности чл. 175, ал. 1 АПК. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор, което в случая е сторено от административния съд. Видно от мотивите и диспозитива на решение 1121 от 26.07.2023 г., съдът е формирал несъмнена воля и се произнесъл по незаявен предмет на спора отказ за съгласуване на инвестиционен проект за реконструкция (възстановяване) на сграда, какъвто отказ няма и не оспорен. Несъстоятелно е приетото, че правилното записване в решението на номера на административния акт основава допусната очевидна фактическа грешка, тъй като от значение е волеизявлението, съдържащо се в него, а то е ясно обективирано. Обратно на приетото в решението за поправка на явна фактическа грешка, никъде в мотивите си съдът не е обсъжда инвестиционнен проект за основен ремонт и адаптация на съществуваща сграда, като фактическите и правни съображения са за законосъобразност на такъв за реконструкция (възстановяване) на същата сграда. Ирелевантно е съдържанието на заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. С оглед гореизложеното обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по постъпилата жалба съобразно предмета на оспорване, посочен в нея и искането на оспорващия. При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,