Решение № 8456 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2018 г.

Решение № 8456 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски орган от 03 сектор отдел "Икономическа полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юриск. Ковачев, против Решение № 324 от 15.01.2018 г., постановено по адм. д. № 8540/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение по жалба на В. Благоева, ЕГН [ЕГН], е отменена Заповед за задържане на лице № 513 зз-237/26.06.2017 г., издадена от полицейски орган при СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена принудителна административна мярка – "задържане за срок от 24 часа". Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не са допуснати посочените от първоинстанционният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излага съображения, че противно на приетото от съда, административният акт съдържа фактическата обстановка и основанията за издаването му, като посочва, че като основание е записан номера на административната преписка, която е приложена по делото и е мотивирала органа да наложи мярката. Счита, че съгласно трайната съдебна практика фактическите основания за законосъобразното издаване на акта могат да бъдат изведени и от цялата административна преписка. Навежда оплакване, че неправилно не са разграничени понятията "данни за извършено престъпление" по смисъла на ЗМВР и използваното в Наказателно-процесуалния кодекс понятие "достатъчно данни". Твърди, че задържането на лицето не е произволно, а за да бъде изследвана неговата съпричастност към извършване на престъпление. Счита, че събраните по делото преписи и сведения, при извършване на полиграфското изследване на отговорите на зададените на задържаното лице въпроси, полиграфът е отчел "лъжа", което от своя страна обосновава наличието на предпоставките на налагане на процесната мярка. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание по делото касаторът, чрез своя процесуален представител, навежда оплакване, че решението не е съобразено с Тълкувателно решение 16/1975 г. на Върховния съд и Тълкувателно решение № 1/2006 г. на Върховен административен съд. Ответникът – В. Благоева, редовно уведомена, не изразява писмено становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание по делото, представлявана от адв. Бояджиев, моли касационната жалба да бъде отхвърлена, тъй като липсва съгласие за полиграфско изследване, с него е нарушено право на адвокатска защита и не са налице данни за извършено престъпление към момента на задържането на лицето. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София-град е отменил Заповед за задържане на лице № 513 зз-237/26.06.2017 г., издадена от полицейски орган при СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на В. Благоева е наложена принудителна административна мярка – "задържане за срок от 24 часа". Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че по повод на постъпил сигнал в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) от нотариус Х. Влахова, свързан със сделка, изповядана в нотариалната й кантора на 19.05.2017 г., е извършена проверка от служителите на СДВР, при която са снети обяснения от лицата, които според тях са съпричастни към сделката. В хода на полицейската проверка е назначено полиграфско изследване, в това число и на лицето В. Благоева, извършено в Института по психология към МВР на 26.06.2017 г. След приключване на изследването, процесуално-следствените действия с В. Благоева продължили в сградата на СДВР до 22:00 ч., след което тя била освободена. За периода, в който с В. Благоева са извършвани съответните процесуално-следствени действия, полицейският орган при СДВР приел, че са й ограничени правата и издал заповед за задържане на лицето, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането на лицето за срок от 24-часа. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че оспорваната пред него заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. В подкрепа на своя извод е счел, че в акта е посочено единствено правното основание за задържане на лицето, но липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление, което прави невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за задържане. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото не става ясно защо е задържано лицето, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. Посочил е, че извършването на полиграфско изследване в Института по психология и последвалите беседи в сградата на СДВР, с цел събиране на данни за извършено престъпление от общ характер, по никакъв начин не биха могли да обосноват законосъобразността на действията на ответника. При тези фактически и правни изводи е приел, че административният орган не е доказал наличието на предпоставките за налагане на процесната мярка. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Фактическата обстановка по делото е изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е дал правилно и обосновано решение на правния спор. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда правомощието на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като за целта издадат писмена заповед с посочените в чл. 74, ал. 2 от същия закон реквизити, като наличието на визираните в нормата предпоставки подлежи на доказване от страна на прилагащия мярката административен орган. Цитираната разпоредба изисква с оглед гарантиране законосъобразността на задържането издаването на мотивирана заповед с изчерпателно изброени в закона реквизити, сред които правните и фактическите основания за задържането. Видно ат издадената заповед за прилагане на принудителната мярка, същата е издадена с основание "вр. пр. 513000-26034/2017 г. на СДВР – налице данни за извършено престъпление". Както правилно е приел първоинстанционният съд, така посочено основанието за издаване на посочената заповед не е в достатъчна степен конкретизирано, което не дава възможност на адресата на акта да ангажира в минимална степен защитата си – липсват минималните фактически белези на твърдяното за извършено престъпление и евентуалното участие на задържаното лице в него. В административната преписка също не се съдържат доказателства за евентуална съпричастност на задържаното лице към престъпление, в това число не е приложена и справката от извършеното полиграфическо изследване. Последното е и недопустимо доказателствено средство съгласно разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, поради което няма как да служи като доказателство за виновността на лицето при воден наказателен процес, нито за основа на подозрения за евентуално участие на лице в неправомерна проява. Дори и да се приеме, че представеното по делото сведение от 10.07.2017 г. на инсп. И. Пенев, разузнавач VI ст., сектор 03 отдел "Икономическа полиция" при СДВР, съдържа данни за евентуалното участие на задържаното лице в престъпление, възпроизвеждайки резултатите от проведеното полиграфическо изследване, то следва да се отбележи, че към момента на издаване на заповедта за задържане – 26.06.2017 г., 14: 30 ч., това изследване не е било проведено, респективно към момента на задържането му не са налице достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, последното да бъде задържано. В действителност първоинстанционният съд не е направил правилно разграничение между използваните в ЗВМР и НПК понятия, но тези му логически изводи не водят до неправилност на крайния му извод. Наличието на данни за предполагаемото участие на задържаното лице в извършването на престъпление по смисъла на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР не се свързва с категоричното му уличаване в извършването на такова и не е необходимо тези данни да са достатъчни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК. Установяването на данни за евентуалната съпричастност на задържаното лице в неправомерна проява следва да се преценява във всеки конкретен случай, като в тежест на административния орган е задължението за установяването им, което в настоящия случай не е сторено. При този изход на спора на ответника следва да се присъдя поисканите и направени в настоящото производство разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,