Решение № 3508 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2014 г.

Решение № 3508 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6680/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е образувано по жалбата на Антонин Влайков Влаев против заповед № ЛС-04-1526/25.09.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Заповедта е оспорена в нейния раздел I, т. 5 "Битови вещи", буква "в" относно вещта - пластмасова лъжица. Поддържат се възражения относно материалната незаконосъобразност на акта и неговото несъответствие с целта на ЗИНЗС. Жалбоподателят твърди, че въвеждането на пластмасови лъжици за хранене го поставя в условия на физически и психически тормоз и го лишава от възможността да се храни по нормален начин. В хода на производството, жалбоподателят се представлява от адв. Наташа Дакова и адв. Иванка Вълчева, назначени като служебни защитници. Ответната страна - министърът на правосъдието, представляван от юрк. Питова, оспорва жалба като неоснователна, претендирайки нейното отхвърляне и разноски по делото. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че ответната страна не е установила начина и времето за съобщаване на оспорвания акт спрямо жалбоподателя, както и че същият е пряко засегнат от разпоредителното действие на акта като лице изтърпяващо наказание "лишаване от свобода", намира жалбата за допустима като редовно подадена от надлежна страна. С оспорваната заповед № ЛС-04-1523/25.09.2012 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 122, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития. В раздел I "Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да държат в спалното помещение", т. 5 "Битови вещи", буква "в" са посочени пластмасови: бутилка (до 3 литра), чаша за вода, ножче, вилица, чаена и супена лъжица. Предмет на оспорване е заповедта, по отношение вида на лъжицата, а именно пластмасовата такава. Заповедта е издадено въз основа на проект на работна група от служители при МП, сформирана на основание заповед № ЛС-04-1390/04.09.2012 г. на министъра на правосъдието, издадена в условията на заместване, съгласно заповед № ЛС-04-1388/03.09.2012 г. С писмо от 05.09.2012 г, началниците на затворите в страната и областните служби "Изпълнение на наказанията", са поканени за участие в производството по издаване на заповедта чрез отправяне на предложение и даване на становище във връзка с промените на действащите до този момент заповед № ЛС-04-164/25.02.2011 г. и заповед № ЛС-04-165/25.02.2011 г., уреждащи въпроса с разрешените за ползване вещи. Сега оспорваната заповед е издадена въз основа на представения от работната група проект, като по делото няма данни за внесени каквито и да било изменения от страна на министъра на правосъдието в представеният му списък. При така установеното, съдът намира, че заповедта е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма като същата има необходимото съдържание, позволяващо ясното и еднозначно възприемана на властническо волеизявление на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС (ред. преди ДВ. бр. 103 от 2012 г.) министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват. Посочената разпоредба категорично определя материалната компетентност на министъра на правосъдието по отношение направеното със заповедта властническо разпореждане. При издаването на заповедта са спазени и общите изисквания на АПК за форма на акта, установени в чл. 59, ал 2 от АПК, относими към вид и характера на акта. Видно от заповедта в същата е посочено наименованието на органа - издател, както и подпис и датата на издаване, има ясно обозначение по отношение предмета на регулиране, съдържа фактически и правни основания, въз основа на които е издадена, а разпоредителната част на акта, в оспорваната му част е безусловна и ясна. По извършената служебна проверка на основание чл. 168 от АПК съдът не установи, а и жалбоподателят не твърди, издавеното на акта да е съпроводено с допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът намира, че няма основание да се приеме, че при издаването на акта министърът на правосъдието, упражнявайки предоставената му от закона оперативна самостоятелност, е допуснал нарушение на законовоустановено правило, касаещо вида и характеристиките на допустимите за ползване битови вещи от лишените от свобода. Въпросът дали пластмасовата, металната хибридната или друг вид лъжица е най-правилното решение за обезпечаване нормалния процес на хранене от страна на лишените от свобода е извън обхвата на съдебен контрол, установен в чл. 169 от АПК, съгласно който при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. При условие, че решението на органа относно вида на допустимите лъжици не противоречи на целта на закона, респ. същото е насочено очевидно към създаване на условия за нормално и невъзпрепятствано хранене, съдът няма правомощия да осъществи контрол за целесъобразността на взетото решение. При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Що се касае до искането от 16.02.2015 г. на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото същото е бланкетно и не съдържа ясна по размер претенция спрямо характера на делото, което е без материален интерес. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,