Решение № 1762 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2015 г.

Решение № 1762 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител (ОУ) на Област Хасково срещу решение № № 559 от 19.12.2014 г., постановено по административно дело № 534/2014 г. от Административен съд Хасково, с което е отменена негова заповед № ЧР-02-157/11.07.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска обезсилването му като недопустимо, а алтернативно се иска отмяната му като необосновано постановено в нарушение на материалния закон и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата Гърова-Чакалова бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Янка Петкова Гърова-Чакалова, чрез процесуален представител в съдебно заседание и представена писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като й присъди и направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението правилно. Фактическата обстановка правилно е установена от съда. При съпоставка на длъжностните разписания в сила от 1.01.2014 г. и от 11.07.1014 г. се установява, че при запазена щатна численост на администрацията на Областна управа в специализира администрация са намалени съществуващите щатни бройки за "главен експерт" от 6 на 4 щатни бройки и за " младши експерт" от 2 на 1 щатна бройка. Същевременно са увеличени с по една щатна бройка длъжностите за "старши експерт", "старши юрисконсулт" и "специалист". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е прекратено служебното правоотношение с Гърова-Чакалова, заемала длъжността "младши експерт" в специализирана администрация поради съкращение на длъжността. В случая извършената промяна не обусловена нито от промяна в щатната численост, нито от промяна в устройствените правила за организацията на работа администрацията на областната управа. Наведените доводи в касационната жалба по същество се свеждат до несъгласие с установената от съда незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед, като постановена въз основа на утвърдено в нарушение на законовите изисквания длъжностно разписание в сила от 11.07.2014 г. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая извършената промяна в щатното разписание е в нарушение на приложимите материално - правни разпоредби, което е довело до незаконосъобразност и на обжалваната заповед. Съгласно чл. 4 от Закона за администрацията (ЗАдм) последната е организирана в дирекции, като според разпределението на дейностите, които извършва при подпомагане на органа на държавна власт администрацията е обща и специализирана. Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт като ръководител на съответната администрация, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и извършва техническите дейности по административното обслужване. Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на органа на държавна власт, свързани с неговата компетентност (арг. чл. 5 ЗАдм). При това в общата администрация по силата на с. з. са се включват звената: канцелария, финансово-стопански дейности, правни дейности, управление на собствеността, човешки ресурси, управление при отбранително-мобилизационна подготовка, информационно обслужване и технологии и административно обслужване. Областната администрация е териториална администрация на изпълнителната власт и подпомага областния управител в осъществяване на неговите правомощия, като дейността структурата, организацията на работа и съставът й се определят с устройствен правилник, прието от Министерски съвет. В съответствие с тази законова уредба чл. 9 и чл. 10 от Устройствения правилник на областните администрации (УПОА) предвижда, че общата администрация на областните управи е организирана в дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността", а специализираната администрация в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост". От така установената приложима в случая нормативна уредба следва еднозначен извод, че администрацията на област Хасково е организирана в нарушение на същата, като дейността по правното обслужване, която без съмнение следва да бъде структурирана в общата администрация вместо в специализирана такава. Извършеното намаляване на щатните бройки за длъжностите "главен" и "младши експерт" за сметка на увеличаване на длъжностите "старши експерт", "старши юрисконсулт" и "специалист" именно в специализираната администрация не намира опора в тази законова уредба, както правилно е прието в обжалваното решение. Вярно е, че органът разполага с оперативна самостоятелност да организира дейността на администрацията по начин, който счита за най-оптимален, но същевременно тази преценка следва да бъде подчинена както на законовата уредба, така и на основните принципи по Глава втора АПК и тези по чл. 2 ЗАдм. В случая правилно съдът е извършил преценка за законосъобразност на извършените промени с щатното разписание в сила от 11.07.2014 г., като са правилни и изводите му за допуснати при това нарушения по чл. 15 УПОА. Настоящият състав намира, че освен посочените в първоинстанционното решение нарушения са при издаване на заповедта са налице и такива по чл. 4, 5, 9 и 10 ЗАдм., както по чл. 4 АПК, задължаващ административните органи да действат в рамките на правомощията по закон и да издават административните актове за целите, основанията и по реда, установени от закона. Допуснати са нарушения и по чл. 6 и чл. 13 АПК, доколкото с новоутвърденото щатно разписание правомощията на органа не са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо и не са огласени критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната самостоятелност на органа по прилагане на закона и постигане на целите му. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че изложените в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение мотиви на органа също не водят до извод за изпълнение на законовите изисквания при издаване на акта. Изложените в заповедта констатации, че в администрацията е налице дублиране на задълженията на служители в същата област на дейност, в която е и длъжността, заемана от Гърова-Чакалова и факта, че за определен период от около 4 месеца служителката е обработила 10 преписки, без да е посочен обема от работа на останалите служители не може да обоснове извод, че е налице неуплътняване на работното време. Същевременно, както правилно е посочено в обжалваното решение тези доводи са относими в случай, че е извършен подбор, но по преписката липсват данни за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение