Решение № 10760 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР- Благоевград срещу Решение 4530/ 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 1024/ 2024 г. на Административен съд Благоевград (АС Благоевград) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на К. А. Ш. с адрес: [населено място], община Благоевград, [улица]сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Изложени са съображения, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Според касаторът липсата на всички предпоставки установяващи кумулативното наличие на всички елементи на чл.1 от ЗОДОВ възпрепятства съда да установи по безспорен начин фактическата обстановка, което води до неправилни и необосновани изводи за установена причинно- следствена връзка между задържането и претендираните вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и да се отхвърлят предявените искове срещу ОД МВР- Благоевград, като неоснователни и недоказани. Алтернативно се пледира за намаляване размерът на присъденото обезщетение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор, подаден от К. А. Ш., чрез адв. Бузгьова, се оспорва касационната жалба на ОД МВР- Благоевград, като неоснователна. Изразява се искане за оставяне в сила на решението в обжалваната от Областна дирекция на МВР- Благоевград част, като правилно и обосновано. По делото е постъпила и касационна жалба на К. Ш. срещу отхвърлителната част на Решение 4530/ 19.12.2024 г., постановено по административно дело 1024/ 2024 г. на Административен съд- Благоевград, в частта с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1 000 (хиляда) лева до пълния претендиран размер от 4 000 (четири хиляди) лева. Изложени са съображения, че решението в оспорената част, относно размерът на обезщетението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не са съобразени и оценени правилно с оглед критериите за справедливост причинените на ищеца неимуществени вреди, при и по време на задържането му от органите на МВР. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната му част и да се уважи исковата претенция като основателна и доказана в пълния претендиран размер. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Подробни аргументи са развити в писмено заключение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е ОСЪДЕНАОбластна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград да заплати на К. Ш., с адрес: [населено място], община Благоевград, [улица]сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице с рег. 1899зз-172 от 08.08.2023 г., издадена от К. Г., на длъжност разузнавач в СКП при 01 РУ Благоевград, при ОД на МВР Благоевград, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.03.2024 г.- датата, на която влиза в законна сила съдебният акт, с който е отменен като незаконосъобразен последния административен акт до момента на пълното й изплащане. На следващо място е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. Ш. иск за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 1 000 (хиляда) лева до пълния претендиран размер от 4 000 (четири хиляди) лева. Наред с това е ОСЪДЕНА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Благоевград да заплати на К. А. Ш. направените по делото разноски в общ размер на 185 (сто осемдесет и пет) лева. ОСЪДЕН е К. А. Ш. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че в конкретния случай е налице първата от визираните предпоставки, като с Решение 789 от 14.03.2024 г., постановено по КНАХД 68/ 2024 г. по описа на Административен съд- Благоевград, е отменена Заповед за задържане на лице, рег. 1899з-172/ 08.08.2023 г., издадена от К. Г., на длъжност разузнавач в СКП при 01 Районно управление Благоевград, с която ищецът К. Ш. е задържан в помещение за временно задържане на 02 РУ Благоевград за времето от 15.45 часа на 08.08.2023г. до 15.30 часа на 09.08.2023г. Решаващият съд намира, че се доказват и причинените на ищеца неимуществени вреди от отменената Заповед за задържане на лице рег. 1899з-172/ 08.08.2023г. Обсъдил е свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, като приема, че в периода на действие на отменената като незаконосъобразна заповед и след това, вследствие на незаконното задържане ищецът е преживял негативни емоции чувство на страх, обида, безпокойство, притеснение, стрес, дискомфорт. Всичко това налагало извода, че по време на задържането и след това К. Ш. е претърпял неимуществени вреди. Адм. съд намерил, че посоченото състояние на ищеца има пряка причинна връзка със задържането му, като дължащо се на незаконосъобразната заповед за задържане. Фактът на задържане на едно лице от полицията означавало за обществеността, че това лице е извършило някакво противоправно деяние, което е довело до затварянето му в себе си и накърняване на неговото достойнство. При определяне на паричния еквивалент са били отчетени времетраенето на задържането, от една страна, а от друга страна, продължителността на въздействието на това задържане върху психиката и емоционалното състояние на лицето, характерът и интензитетът на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето, както и че няма данни ищецът да е постъпвал за лечение в съответни специализирани лечебни заведения. В тази връзка съдът приел, че претенцията за репариране на понесени от ищеца неимуществени вреди се явява основателна и доказана за размер от 1 000 (хиляда) лева. Над този размер, до претендирания с исковата молба размер на обезщетение от 4 000 лева, исковата молба е приета за неоснователна и недоказана. Била приета за основателна и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, с което е отменена процесната заповед за задържане (14.03.2024г.) до окончателното изплащане на обезщетението. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното съдебно решение за ПРАВИЛНО и в двете обжалвани части. Неоснователна е касационната жалба на ОД МВР Благоевград, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която се осъжда дирекцията да заплати обезщетение от 1000 лева. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не могат да обосноват неоснователност на иска, при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа, на който то е осъществено. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение- постановено по КНАХД 68/ 2024 г. по описа на Административен съд- Благоевград. В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно прилагане на мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, притеснения, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ . Неоснователно е искането в касационната жалба на К. Ш.- за увеличаване на размера на присъденото обезщетение. АС Благоевград е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Установеното по делото определя, като неоснователно искането за увеличаване на размера на обезщетението до пълния претендиран размер. Споделят се доводите на съда, че ищецът не установява и не доказва, настъпване на други, по- широки по обхват и последици емоционални увреждания. Няма доказателства за засилена интензивност или завишена продължителност на отрицателните преживявания. Липсата на отклонения при осъществяването на административното правоотношение по задържането определя, че то е протекло в нормална обстановка- чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, чл. 73, чл.74, ал.4, чл.75, ал.1 от ЗМВР. Това съпоставено с възрастовата зрялост и психоматична устойчивост на лицето сочат, че обезщетението е обосновано и справедливо определено- чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. В анализът на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като са отчетени техния интензитет и продължителност. Поради това обжалваното съдебно решение като правилно следва изцяло да се остави в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство не се дължат разноски на страните. Водим от горното, Върховният административен съд- трето отделение,