Решение № 1502 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2016 г.

Решение № 1502 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13509/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)- Д. против решение № 348 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 436/2016 г. на Административен съд - Д., с което е отменено решение № 14/3.08.2016 г. на същия административен орган, с което е потвърдено разпореждане № 5204108068/19.02.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на Я. П. И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Иванов да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Д. е постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на първоинстанционния съд за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Д. поради нарушение на материалноправни разпоредби, не кореспондира с нормативната уредба и не се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че към 16.12.2015 г., датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Иванов е на 63 години 08 месеца и 06 дни и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 33 години, 00 месеца и 24 дни. За осигурителен стаж не е зачетено времето от 1.05.2001 г. до 30.11.2003 г., през което Иванов има качеството на самоосигуряващо се лице, но не е внасял осигурителни вноски за ДОО. За този период против лицето са съставени ревизионни актове, но въпреки това вноските за ДОО не са внесени. На тази база административният орган стига до заключението, че Иванов не отговаря на изискванията за придобиване на пенсия, поради което с решението си, предмет на оспорване, директорът на ТП на НОИ- Д. отхвърля жалбата на Иванов против отказа на ръководителя на пенсионното осигуряване да му отпусне такава. При тези факти изводите на първоинстанционния съд за отмяна на административния акт са направени при неправилно тълкуване на материалния закон. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО в редакцията, действаща към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, предвиждат, че мъжете придобиват право на пенсия при навършени 63 години и 8 месеца и 38 години осигурителен стаж. В случая Я. И. не отваря на изискванията за пенсиониране, тъй като не удовлетворява условието за осигурителен стаж. Периодът 1.05.2001 г. - 30.11.2003 г., през който Иванов осъществява дейност като самоосигуряващо се лице, не може да бъде зачетен като осигурителен стаж, тъй като осигурителни вноски не са внасяни (арг. чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО). Посоченият период обаче е релевантен за придобиване правото на пенсия и би могъл да бъде съобразен при преценката за възникване на правото, ако Иванов внесе следващите се вноски за ДОО, независимо че счита задължението за погасено по давност (в този смисъл са възраженията в жалбата). Изводът на решаващия съд за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 КСО е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Според цитирания текст за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. В случая наличието на период, през който лицето е упражнявало дейност и е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка, е пречка да се изчисли действителния осигурителен стаж при пенсиониране и съответно да се определи периода по чл. 9а, ал. 2 КСО. Освен това последната разпоредба предвижда възможност за допълване на осигурителния стаж на лицето с внасяне на дължимите суми за ДОО за период до 5 години. В случая това право не е реализирано от Иванов, тъй като осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 4 КСО не са внесени. Поради това цитираният текст не може да намери приложение. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и приема, че са налице основания за отмяна на решението на пенсионния орган, с което на Иванов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, Административен съд - Д. постановява решение в нарушение на материалния закон. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Иванов против решението на директора на ТП на НОИ - Д. да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,