Решение № 5443 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1816/2018 г.

Решение № 5443 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1816/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. против решение № 2020 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 618/2017 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "А." ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отменя заповед № I-С-126/28.07.2017 г. на кмета на О. П., с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 2, ал. 3, 6 и 7 ЗУТ е наредено на "А." ЕООД да премахне преместваем обект - "склад за препарати, торове и семена", поставен без разрешение в имот публична общинска собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая процесния склад не е преместваем обект по смисъла на закона, а е строеж съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесният обект представлява метално хале с правоъгълна форма, носещата конструкция се състои от метални рамки, които се състоят от метални колони и ригели от две части, свързани в средата на кота било с болтови връзки. Колоните стъпват върху единични стоманобетонови фундаменти, а по целия външен периметър на металното хале, под ограждащите панели са изпълнени ивични бетонови фундаменти. Стените са изпълнени чрез монтиране на леки топлоизолационни панели. В обекта са обособени следните помещения: склад за препарати торове и семена и магазин със санитарен възел към него. Склада е с под - армирана бетонова настилка, а магазина и санитарния възел с под от теракотени плочки върху армираната бетонова настилка. От заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, както и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание по делото по несъмнен начин е установено, че процесния обект е трайно прикрепен към земята предвид факта, че са изпълнени бетонови и стоманобетонови фундаменти, на които е изпълнена металната конструкция и останалите елементи. При тези данни изводът на съда, че процесния склад не е преместваем обект, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен и обоснован. Съгласно легалното определение - § 5, т. 80 ДР ЗУТ "преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Склада, включващ към него и магазин и санитарен възел са трайно прикрепени към земята, което ги квалифицира като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същите не могат да бъдат отделени и преместени на друго място в пространството без да бъдат разрушени. Следователно в случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обектът трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. След като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В подкрепа на извода, че не е налице преместваем обект, а строеж е и издаденото разрешение за поставяне, в което като основание за издаването му освен чл. 56, ал. 1, ЗУТ са посочени и чл. 148, ал. 2 ЗУТ и чл. 147, ал. 1 ЗУТ, както и констатациите на назначената комисия, а именно, че за процесния обект са налице одобрени проекти, виза на главния архитект, отразена върху скица от 01.04.2011 г., протокол за откриване на строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строежа. Следователно процесния обект е строеж, поради което спрямо него са неприложими разпоредбите на чл. 57а ЗУТ. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди О. П. да заплати на "А." ЕООД сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,