Решение № 7933 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2017 г.

Решение № 7933 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2925/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Косматица" АД моли да бъде отменено решение № 15/31.01.2017 г. по адм. д. № 408/2016 г. на АС-В. Т., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-04000615006369-091-001/18.02.2016 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 5406,11 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Косматица" АД против РА № Р-04000615006369-091-001/18.02.2016 г. на ТД на НАП-В. Т., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за периода м. 3, 7, 9 и 10.2011 г., м. 7 - 9, 11 и 12.2012 г., м. 1 - 2, 5 и 8.2013 г. и м. 2.2014 г. в общ размер 109 619,83 лв с лихви и корпоративен данък за внасяне: за 2011 г. данък 66 708,47 лв с лихви, за 2012 г. данък 17 637,13 лв с лихви, за 2013 г. данък 12 904,30 лв с лихви и за 2014 г. данък 1610 лв с лихви. Правото на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Еврострой-98" ЕООД, "Гримит бетон" ООД, "Кварц БГ" ЕООД, "ММ-класкол" ЕООД и "М-стронг" ЕООД не е признато на основание чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени. В частта по ЗКПО не са признати разходите по фактурите за доставка от същите доставчици на основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Извършено е увеличение на финансовия резултат и на основание чл. 26, т. 3 от ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. При оспорени протоколи за приемо-предаване на стоки и услуги от петимата доставчици и непредставени доказателства от жалбоподателя в подкрепа на оспорените документи, в съответствие с процесуалните правила съдът е изключил оспорените доказателства от доказателствата по делото. Независимо от това съдът е обсъдил подробно несъответствията между представените договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, които компрометират доказателствената стойност на протоколите. Последните не са подкрепени от останалите доказателства по делото и не установяват осъществяване на доставките по спорните фактури. Правилен е изводът на съда, че в част от фактурите липсват данни за количеството, вид на стоките и услугите - задължителни реквизити по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, поради което не е налице документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, обосноваващ упражняване правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Съдът подробно се е позовал на относимата практика на СЕО и СЕС, която изисква да е установено осъществяване на доставката по фактурата от от доставчика, който я е издал, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Изводите на съда са подкрепени от неоспореното заключение на вещото лице, което е установило осчетоводяване на плащания значително след датата на фискалните бонове, осчетоводяване на фактурите направо като разходи за материали, без аналитична отчетност, без заприходяване на получени стоки като материали и последващо изписване за конкретните обекти, които се изграждат от ревизираното лице. При тези данни доводите на касатора, че е водил изрядно счетоводство са неоснователни. След като не е доказано приемо-предаване на фактурираните стоки и услуги, изводът на съда, че не са осъществени фактурираните доставки е законосъобразен и обоснован. Доводите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Решението е правилно и в частта по ЗКПО, с която съдът е отхвърлил жалбата против РА в частта за определен допълнителен корпоративен данък на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО като е увеличен финансовият резултат за всяка от годините с разходите по фактурите, доставките по които не са осъществени, поради което не отразяват вярно стопанските операции. Неправилно в РА за това увеличение е посочено и второ основание по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, което е неотносимо към процесната фактическа обстановка. Пропускът в РА не е съществен и не съставлява основание да бъде отменен, след като правилно е определена квалификацията по чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за извършеното увеличение на финансовия резултат и определяне на допълнителен корпоративен данък с лихви. Правилно е извършено увеличение на финансовия резултат с разходите за начислен данък върху добавената стойност или ползван данъчен кредит по ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът, не е признат за данъчни цели по чл. 26, т. 3 от ЗКПО. По влязъл в сила РА № 061201582/17.09.2012 г. /потвърден с решение на ВАС от 2013 г./ ревизираното лице не е извършило корекция на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер 73 416,66 лв, с която сума законосъобразно на основание чл. 26, т. 3 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат за 2013 г. и е определен допълнителен корпоративен данък за внасяне с лихви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 5423,63 лв, но тъй като е поискано присъждане на 5406,11 лв, следва да се присъди в този размер, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,