Решение № 8763 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2019 г.

Решение № 8763 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2928/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на "Дафлорн МЛМ" ООД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв. Казанлиев, против решение № 7817/20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8050/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск, представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено НП. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважаван предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли също и за присъждане на направените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от управителя Б. А. и адв. Казанлиев, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответната страна – Столична община, (СО) в представен по делото отговор на касационнната жалба, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Турмакова оспорва същата като неоснователна и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния си представител юрк. Попова, която поддържа доводите наведени в отговора на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на закона. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото решение на Административен съд – С.-град, в производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлен иска на "Дафлорн МЛМ" ООД срещу Столична община за присъждане на сумата от 400 лева имуществени вреди претърпени във връзка с отменено с влязло в сила съдебно решение НП № СФИ18-РД29-11/07.02.2018 г. издадено от заместник-кмет на Столична община Д. Барбалов. За да отхвърли исковата претенция, административният съд приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на ответника. Пред първоинстанционния съд е установено, че на ищеца "Дафлорн МЛМ" ООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) с НП № СФИ18-РД29-11/07.02.2018 г., издадено от заместник-кмет на СО Д. Барбалов. Същото е било обжалвано по съдебен ред и е било отменено с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 6522/2018 г. на СРС, НО, 15 състав. От данните по делото на СРС, съдът е установил още, че жалбата е изготвена и подписана от адв. Казанлиев, като към нея е приложено пълномощно от 05.03.2018 г. от законния представител на жалбоподателя. Решаващият съд е констатирал, че по делото пред СРС не е представено доказателство за уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и осъществяване на процесуално представителство по делото, както и доказателства за извършване на евентуално плащане на адвокатски хонорар. Посочено е, че такъв е бил представен едва в исковото производство пред административния съд с дата 05.03.2018 г., между "Дафлорн МЛМ" ООД и адв. Казанлиев с предмет изготвяне на жалба срещу НП № СФИ18-РД29-11/07.02.2018 г. и процесуално представителство пред СРС без отбелязване на номер на делото При тази установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че в случая, въпреки, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменено наказателно постановление, като властнически акт на административен орган, издаден при извършване на санкционна дейност не е налице вторият изискуем елемент от фактическия състав – претърпяна вреда. Изложил е мотиви, че ищецът не е ангажирал, каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си за направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения в исковата молба размер от 400 лв. По тези съображения, първоинстанционният съд е счел, че не се установяват настъпили вреди за ищеца и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд изложени в мотивите на обжалваното решение. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност: незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответния ред, реално да са претърпени вреди и да е налице пряка причинна връзка. В процесния казус и трите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата са налице. Налице е отменено НП издадено при упражняване на санкционна административна дейност от длъжностно лице – заместник-кмет на СО, установени са реално претърпени вреди – заплатен адвокатски хонорар за сумата от 400 лв. и е налице пряка причинна връзка между отменения акт и вредите. По силата на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издадените наказателни постановления, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не са издадени актове, увреждащи неговите законни права и интереси. Неправилно, съдът не е приел като доказателство договор за правна защита и съдействие от 05.03.2018 г., (л. 10 от адм. дело № 8050/2018 г.) от съдържанието на който се установява платен хонорар в размер на 400 лв. за изготвяне на жалба до СРС срещу НП №СФИ18-РД29-11/07.02.2018 г. и процесуално представителство пред СРС, за което по НАХД № 6522/2018 г. има приложено пълномощно. Документът е частен, диспозитивен, без достоверна дата, но ответникът не го е оспорил. Не е доказано да е неистински или с невярно съдържание, договорът има дата 05.03.2018 г., която предхожда изготвянето и внасянето в СРС на жалбата против постановлението, за съда не е съществувала причина да не цени това доказателство. Решението противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Разходът е направен във връзка с осъществяването на административно-наказателна дейност по издаването на наказателното постановление, което било отменено като незаконосъобразно. Разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, поради което подлежат на възстановяване, с оглед на което решението противоречи на чл. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения решението като неправилно и необосновано следва да се отмени като се постанови друго, с което да бъде осъдена Столична община да заплати направените разноски във връзка с обжалване на НП № СФИ18-РД29-11/07.02.2018 г., издадено от заместник-кмет на СО за сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 6522/2018 г. на Софийски районен съд. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат и направените съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2018 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК - л. 14 и л. 27 от адм. дело № 8050/2018 г. в размер на 400 лв., изплатени изцяло в брой и 400 лв. пред настоящата касационна инстанция на ВАС, съгласно представен по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК – л. 25 и л. 25 от делото, изплатени изцяло в брой. Следва да му бъдат присъдени и заплатените държавни такси за образуване на делата пред двете съдебни инстанции – 50 лв. държавна такса за първата съдебна инстанция и 12. 50 лв. за касационната инстанция или общо сумата от 862.50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 7817/20.12.2018 г., постановено по адм. дело № 8050/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Столична община със седалище и адрес на управление: гр. С., район "О.", ул. "Московска" № ЗЗ, да заплати на "Дафлорн МЛМ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б. А., с адрес на управление: гр. С., ул. "Г." № ..., Бизнес център Сердика, сграда 1, офис 004, и съдебен адрес: гр. С., ул. "Л." № ..., ет. ..., обезщетение в размер на 400 (четиристотин) лева ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Столична община със седалище и адрес на управление: гр. С., район "О.", ул. "Московска" № ЗЗ, да заплати на "Дафлорн МЛМ" ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Б. А., с адрес на управление: гр. С., ул. "Г." № ..., Бизнес център Сердика, сграда 1, офис 004, и съдебен адрес: гр. С., ул. "Л." №..., ет. ..., сумата в размер на 862. 50 лева (осемстотин шейсет и два лева и петдесет стотинки), представляваща направени съдебни разноски и пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.