Решение № 13377 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2014 г.

Решение № 13377 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 1150 от 19.05.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 579/2014 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт /РА/ № 171302277/04.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 729/10.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органът по приходите, възложил процесната ревизия разполага с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК - според компетентната териториална дирекция. Позовава се на съдебна практика по аналогични случаи. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - Фикрие Максудова Байрям с адрес с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград, чрез процесуалния си представител адв. Емилия Събева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е прогласил за нищожен издаденият на Фикрие Максудова Байрям ревизионен акт, с който са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 9 542.49 лева и съответните лихви. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Шумен, който не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Фикрие Максудова Байрям с постоянен асрес в с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград, определен от териториалния директор на ТД на НАП Варна със заповед № 1597/01.11.2012 г. и № 1599/01.11.2012 г., както и заповед № 622/07.05.2013 г., не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Шумен. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП и приложеното по делото решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП, в сила от 01.01.2010 г., следва, че компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5 от 22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. При липсата на структурна обособеност на т. нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, неправилно съдът е приел, че оправомощаването на Елена Спасова Христова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Шумен по възлагане на ревизии е ограничено по териториален признак от териториалния директор на ТД на НАП - Варна в рамките на ИРМ Шумен. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - постоянният адрес на ревизираното физическо лице в с. Желязковец, общ. Самуил, обл. Разград. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден в резултат на ревизия, възложена от компетентен орган по приходите и от надлежно овластен орган по приходите по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и чл. 119, ал. 2 ДОПК, поради което не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,