Решение № 5830 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2008 г.

Решение № 5830 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15619/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от "ТИТ - Тихомир Трендафилов" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 338 от 03.10.2008 г. постановено от Окръжен съд Пловдив, административно отделение, III-ти състав по адм. д. № 407/2007 г. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК . Непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание, поради което не може да се разглежда по инвокираните доводи, а следва да се разгледа в контекста на довода за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът кмета на община Хисар не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Тодорка Стойнова Минчева, Радка Минчева Георгиева и Йовка Минчева Търновалийска с писмено възражение са мотивирали доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна - участник в производството, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано по оспорване на заповед № РД-06-52 от 17.02.2006 г. на кмета на община Хисар, постановена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ . С оспорения административен акт имот кад. № 9707 по помощен план на гр. Хисар с обща площ от 2029 кв. м. е определен като изцяло застроен. Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна и вместо нея е постановил решение по същество на административния спор, с което е определил цялата площ от 2029 кв. м. като незастроена. Решението на съда е постановено след връщане на делото за ново разглеждане друг състав на първоинстанционния съд. С отменителното решение на Върховния административен съд са дадени задължителни указания за събиране на доказателства с оглед изясняване на релевантни за спора факти. След връщане на делото решаващият съд се е съобразил с дадените указания и е назначил нова съдебно-техническа експертиза. Съобразно основното и допълнително заключението на вещото лице инж. Разслабенов признатия за възстановяване имот се нанася с площ от 1365 кв. м. върху имот № 1171, УПИ-I и с площ от 664 кв. м. върху имот № 1172, УПИ-II. Върху тези части от имота няма застрояване, липсват подземни съоръжения и комуникации. По отношение на застрояването в имот № 1172, УПИ-II след направен оглед вещото лице е установило, че отразената по плана масивна сграда е съборена и към момента на новото разглеждане на делото за тази част също липсва застрояване респ. не може да се определи прилежащ терен на несъществуващата сграда в какъвто смисъл са дадени указания с отменителното решение. При тази установеност по делото, съдът е отменил изцяло оспорената заповед и е определил имота като изцяло незастроен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, който включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е от компетентността на общинската служба по земеделие, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. При липса на изрично нормативно предвиждане в това производство се прилагат разпоредбите на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ . С тези разпоредби примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Решаващият съд е постановил решението си именно при изследване на релевантните за спора факти касаещи наличие на застрояване по дадената законова дефиниция. Обосновано е приел, че върху целия терен на имота признат за възстановяване няма застрояване в това число и съоръжения на подземната инфраструктура. Подробните доводи на касационния жалбоподател, развити с касационната жалба, касаят възможността за възстановяване на имота, която не е предмет на настоящето разглеждане. Неоснователни са доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с приетото от касационната инстанция в отменителното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Именно с оглед на тази обвързаност на решаващия съд, решението е съобразено с констатацията на вещото лице, че сградата в имот № 1172, УПИ-II е съборена и не съществува като застрояване. В случая не се касае до противоречие в смисъла вложен от касатора, а до установяване на новонастъпил факт, който е релевантен за спора. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение като постановено по непредявено искане. Административното производство е образувано по молба за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ за четири имота, в това число и за имот № 9707 с площ от 2,031 кв. м., който е признат за възстановяване на правоимащите. С оспорената заповед е определена застроената част за този имот. Жалбата, с която е сезиран съда точно и конкретно посочва предмета на обжалване, като в тази връзка са и направените доказателствени искания. Допусната фактическа грешка в мотивната част на жалбата относно идентифицирането на спорния имот не може да обоснове правен извод за недопустимост на съдебното решение, като постановено по непредявено искане. В случая предмета на спора е уточнен както в адресната част на жалбата, така и в петитума и именно по този предмет се е произнесъл решаващият съд. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение