Решение № 11734 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2016 г.

Решение № 11734 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез юрк. Б. като процесуален предствител, против решение № 7742 от 10.12.2015 г., постановено по адм. дело № 9236/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. И. се доводи за недопустимост на решението поради произнасянето на съда по същество срещу оспореното писмо, което не съставлява индивидуален административен акт, както и поради наличие на влязъл в сила мълчалив отказ по предходно идентично искане. Прави се искане за обезсилването му, а алтернативно - за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопризводствените правила и поради необоснованост. Ответниците - В. Т. С. и Д. С. С. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представят писмени доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил като незаконосъобразен отказ на кмета на Столична община, обективиран в писмо рег. № СО-94-В-323/20.08.2015 г. и е върнал преписката на административния орган за процедиране по заявление № СО15-94В-323/23.07.2015 г. при съобразяване с мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането на заявителите до кмета на Столична община е не само относно извършване на производство по отчуждаване на предвидената с плана за регулация част от съседния УПИ II-183, а е с оглед осигуряване на достъп до собствения им УПИ ХV-192, кв. 212 м. Овча купел по плана на гр. С. чрез изграждане на улица - тупик по реда на чл. 81, ал. 4 ЗУТ. Според съда в тази част на искането органът само е посочил, че в нито един от действащите регулационни планове и съответните им изменения не е предвидена улица - тупик и затова процедурата на чл. 81, ал. 4 ЗУТ е неприложима, без да вземе отношение какви са другите технически и правни възможности за осигуряване на достъп до УПИ на заявителите, който е задължителен до улица съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ. Развил е съображения за наличие на хипотезата на чл. 208 ЗУТ във вр. с § 70 ПЗР ЗУТ и задължение на Столична община за провеждане на мероприятието, неизпълнението на което обуславя възможността за лицето да иска изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Затова е приел, че органът би могъл да разгледа искането като такова за изменение на плана в частта за уличната регулация с оглед отреждането на процесната част като тупик и след това да процедира по реда на чл. 81, ал. 4 ЗУТ или да предприеме мерки за отпочване на процедура по отчуждаване, съответно да посочи и други технически и правни действия, като в този смисъл са дадените до кмета указания. Обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Т. С. и Д. С. С. срещу отказ, обективиран в писмо рег. № СО-94-В-323/20.08.2015 г. Писмото е издадено по повод тяхно заявление № СО15-94-В-323/23.07.2015 г. до кмета на Столична община, с което са направили искания в качеството им на собственици на УПИ ХV-192, кв. 212 за започване на процедура по отчуждаване на частта от УПИ II-183, предвидена за прокарване на разширение на съществуващата улица "Теменужка" по влязъл в сила регулационен план, по реда на чл. 81, ал. 4 ЗУТ, като заплатят дължимата сума за отчуждената част, както и след изпълнение на предвидените в закона действия да бъде издадена заповед за отчуждаване на частта от УПИ II-183, предвидена за разширение на уличното платно и осигуряване на постоянен достъп до техния имот. Съдът е отменил отказ на кмета на Столична община, съдържащ се в посоченото писмо. То е издадено от директора на дирекция "Инвестиционно отчуждаване" при Столична община, а не от кмета на Столична община. Като е приел, че отказът е постановен от настоящия касатор и го разгледал по същество, съдът е излязъл извън предмета на оспорването и е отменил акт на орган, който не се е произнесъл по заявлението и не е издател на писмото. Ако е счел, че предметът на оспорването е неясен, съдът е следвало да го остави без движение на основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 150, т. 5 АПК и да укаже на оспорващите да уточнят изрично кой акт обжалват: изричен отказ, обективиран в оспореното писмо на директора на дирекция "Инвестиционно отчуждаване" или такъв на кмета на Столична община, след което да извърши на първо място преценка на допустимостта на жалбата с оглед характера на оспорения акт. При допустима жалба съдът е следвало служебно да конституира неговия издател и заинтересованите страни по делото - собствениците на УПИ II-183, кв. 212. В случая съдът е приел оспорването за допустимо като подадено в срок и от надлежни страни, без да изложи мотиви по направените доводи, че писмото няма белезите на индивидуален административен акт. В нарушение на чл. 168, ал. 1 и чл. 172а, ал. 2 АПК съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорения отказ само на основание чл. 146, т. 4 АПК, като не е извършил такава за наличие на компетентност на издалия го орган - основание по чл. 146, т. 1 АПК. Съдът е следвало да прецени валидността на акта въз основа на подадените от заявителя до административния орган искания и съдържанието на оспореното писмо, което не е направил. Като е отменил изричен отказ на кмета на Столична община, какъвто не е издаден от този орган, не е изяснил предмета на оспорването и не се произнесъл по всички наведени от страните доводи, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение. При липса на мотиви по допустимостта, съответно по основателността на оспорения отказ, обективиран в писмо рег. № СО15-94-В-323 (1)/20.08.2015 г. на директора на дирекция "Инвестиционно отчуждаване" при Столична община, касационният съд също не би могъл да извърши проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Налице е пречка за решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Решението следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение