Решение № 273 от 7.02.2017 г. на ВКС по к. н. д. № 856/2016 г.
ВКСI наказателно отделение07.02.2017 г.докладчик Мина Топузова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 от 08.07.2016 г., постановено по в. н. о. х. д. № 101/2016 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 273 от 7.02.2017 г. на ВКС по к. н. д. № 856/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на адв. Г. Г., защитник на подсъдимия Н. Д. С., срещу въззивно решение № 159 от 08.07.2016 г., постановено по в. н. о. х. д. № 101/16 г. на Варненския апелативен съд. С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като за съществени процесуални нарушения се сочат противоречие между диспозитив и мотиви относно ползването на метал детектора; липса на мотиви относно нарушението по § 16 от ПЗР на Закона за културното наследство (ЗКН) и относно първоначалния момент на държане на инкриминираните монети. При условията на алтернативност е направено искане за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския апелативен съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбата на касатора се поддържа от защитника му адв. Г. по изложените в нея съображения. В подкрепа защитата развива довод за несъставомерност на деянието по чл. 278, ал. 6 НК, тъй като за втората от двете групи предмети - колекция от прибори и монети, не е налице държане преди влизане в сила на ЗКН поради придобиването им няколко дни преди полицейската акция. По отношение на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК защитата твърди неяснота във волята на съда и невъзможност за подсъдимия да разбере дали е признат за виновен за незаконно държане на метал детектор, с който си е послужил за търсене на археологически обекти или е оправдан по това обвинение. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна при липса на релевираните нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде оставена без уважение. Подсъдимият С., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на касационния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: При първото разглеждане на делото от Върховния касационен съд, I н. о., с решение № 179 от 29.05.2014 г., постановено по н. д. № 2332/2013 г., e отменено решение № 147/25.10.2013 г. по в. н. о. х. д. № 115/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е била потвърдена присъдата на Окръжен съд - Шумен от 28.03.2013 г. по н. о. х. д. № 37/2013 г. При второто въззивно разглеждане на делото, с решение № 117 от 28.07.2014 г. по в. н. о. х. д. № 169/2014 г. на Варненски апелативен съд, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато на окръжна прокуратура - Шумен. При второто по ред разглеждане на делото в първата инстанция, с присъда от 22.01.2016 г., постановена по н. о. х. д. № 342/2015 г., Шуменски окръжен съд е признал подсъдимия Н. Д. С. за виновен в това, че през периода от 21.11.2010 г. до 21.03.2012 г. в дома си в [населено място] пазар, на [улица] в обитавания от семейството му втори жилищен етаж и в обитавания от майка му приземен етаж на същата сграда, в цветарския му магазин, находящ се в [населено място] пазар на [улица], и в собствения му лек автомобил "Ф. У. " с рег. [рег. номер на МПС], държал повече от три археологически обекти, а именно: I. 310 броя обекти, иззети от жилищен етаж на [улица]; II. 21 бр. обекти, иззети от приземен етаж на жилище на [улица]; III. 75 бр. обекти, иззети от цветарски магазин на [улица]: IV. 1 бр. обект, иззет от лек автомобил "Ф. У. " с рег. [рег. номер на МПС], общо 407 броя археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в § 5
от ПРЗ на ЗКН; чл. 97
от ЗКН ; чл. 102
от ЗКН ; чл. 107
и
от ЗКН; чл. 10 от НАРЕДБА № Н-3 от 3.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности /Издадена от Министъра на културата, обн., ДВ, бр. 101/18.12.2009 г./
и (3); § 6 от ПЗР на ЗКН
,
и (3); § 7 от ПЗР на ЗКН (1), (2),
и (6), поради което и на основание чл. 278, ал. 6 алт. втора, предл. второ във връзка с алт. първа от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание " лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и "глоба" в размер на 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, като го оправдал по първоначалното обвинение, че е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗКН. Със същата присъда С. е признат за виновен в това, че през периода от неустановена дата през м. февруари 2012 г. до 21.03.2012 г., в дома си находящ се в [населено място] пазар, [улица], противозаконно - в нарушение на чл. 152, ал. 2 от ЗКН - държал 1 бр. метал детектор с една пита /антена/, марка "M. E. II", фабрично производство /Ирландско/ - състоящ се от четири отделни модула: сонда /антена/, долна част на носещата щанга, ръкохватка с лакътна скоба и кутия с електроника, за който знаел, че е предназначен и послужил за търсене на археологически обекти - поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание " лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца, като го оправдал по първоначалното обвинение, че е извършил деянието през периода от 21.11.2010 г. до края на м. януари 2012 г., както и че е нарушил разпоредбата на § 16 от ПЗР на ЗКН. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено най-тежкото измежду така определените наказания, а именно "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и "глоба" в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното общо наказание "лишаване от свобода" е отложено за срок от 4 /четири/ години. На основание чл. 278, ал. 7 от НК във вр. с чл. 53, ал. 2, б. "б" от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото - 407 бр. археологически обекти. С последно постановеното и сега обжалвано въззивно решение № 159 от 08.07.2016 г. по в. н. о. х. д. № 101/2016 г., Варненски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като по отношение на подсъдимия С. е приложен закон за същото наказуемо престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, извършено в нарушение на изискванията на § 5 и § 6 от ПЗР на Закона за културното наследство (ЗКН). Със същото решение Н. С. е оправдан да е извършил нарушения по чл. 97
от ЗКН ; чл. 102
от ЗКН ; чл. 107
и
от ЗКН; чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности (Издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 101/18.12.2009 г.); § 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ПЗР на ЗКН. В останалата й част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. В контекста на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, акцент е поставен върху противоречивите, според защитата, мотиви, изложени от инстанциите по фактите относно държането и ползването на средството на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Твърди се, че макар и правилно, оправдаването на подсъдимия за нарушение по § 16 от ПЗР на ЗКН в последно посочения период както с присъдата, така и с потвърдителното в тази част въззивно решение, не са изложени съображения в мотивите на въззивния съд относно ползване на метал детектора за търсене на археологически обекти в инкриминирания период (месец февруари 2012 г. до 21.03.2012 г.). Изложените възражения не са съобразени с поставените в чл. 102 от НПК рамки за установяване предмета на доказване, не държат сметка за съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 7 от НК от обективна страна и не са съобразени с разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК, в която са изброени процесуалните нарушения със съществен характер. Извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК и участието на С. в него е установено от контролираните инстанции по несъмнен начин в съответствие с изискването на чл. 302, ал. 2 от НПК. Предходните инстанции са приели, че метал детекторът е придобит чрез интернет покупка на 17.01.2012 г., осъществена във Великобритания (л. 10 от мотивите на присъдата и л. 4 от въззивното решение), както и че същият е транспортиран чрез куриер на неустановена дата през месец февруари 2012 г. Именно поради това, инкриминираният период, възприет и посочен от съдилищата е от момента на доставката на метал детектора до датата на проведената полицейска акция и изземването му на 21.03.2012 г. от дома на подсъдимия. Неоснователен е упрекът към въззивната инстанция, че потвърждавайки присъдата се е съгласила с направените фактически изводи от първоинстанционния съд, че след доставката на метал детектора подсъдимият започнал да го ползва. В приетите от въззивния съд обстоятелства от фактическа страна, такъв извод липсва, с което по същество е било уважено възражението на защитата за липса на доказателства в тази насока. В компетентността на въззивния съд като последна инстанция по фактите е да проверява обосноваността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и да установява нови фактически положения. Не е налице противоречие в този смисъл в мотивите и диспозитива на въззивното решение. Неоснователна е и критиката, отправена към съждението на въззивния съд, че за съставомерността на деянието е без значение дали и кога С. е използвал техническото средство. Настоящият състав напълно споделя изводите на апелативния съд, тъй като използването на техническо средство за търсене на археологически обекти съставлява престъпление по чл. 277а, ал. 3 от НК, изпълнителното деяние на което поглъща държането по чл. 277а, ал. 7 от НК. Разграничение в посочения смисъл е направено с решение № 500 от 03.12.2013 г. на н. д. № 1820/2013 г. на II н. о. В редица свои решения касационната инстанция е имала повод да посочи, че ползването на техническото средство за установяване на археологически обекти не е елемент от състава на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Осъщественото от С. деяние по посочения текст е формално, на просто извършване, поради което за съставомерността му от обективна страна е достатъчен факта на противозаконното държане. От субективна страна е необходимо знание или предположение у дееца за предназначението на средството или за това, че същото е послужило за търсене на археологически обект. В този смисъл са решение № 374 от 18.12.2013 г. по н. д. № 1174/2013 г. на II н. о., решение № 496 от 27.01.2015 г. по н. д. № 1637/2014 г. на I н. о., решение № 231 от 23.09.2015 г. по н. д. № 553/2015 г. на II н. о., решение № 345 от 26.11.2015 г. по н. д. № 775/2015 г. на I н. о., решение № 265 от 02.12.2016 г. по н. д. № 780/2016 г. на III н. о. Противозаконното държане на метал детектора като форма на изпълнителното деяние на посоченото престъпление правилно е изведено от съдилищата във връзка с обстоятелството, че С. е собственик на техническото средство и във връзка с нарушението на чл. 152, ал. 2 от ЗКН. Предвиденият в посочената разпоредба разрешителен режим е насочен единствено към собствениците на специалните технически средства и по-конкретно към онези от тях, които принципно могат да получат разрешение за извършване на теренни археологически проучвания съгл. чл. 150 от ЗКН. По делото не са налични данни подсъдимият да е от посочения кръг лица, което от една страна не го освобождава от задължението му да обяви притежанието на специалното техническо средство, а от друга обяснява липсата на предприети от негова страна действия по регистрация на същото. Без значение за изхода на делото е въпросът дали закупуването на такива средства е възможно от което и да е лице при наличието им в специализирани магазини от търговската мрежа или в интернет магазини. За постановяването на осъдителен съдебен акт за извършено престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК не е достатъчно единствено държането на метал детектор, който би могъл да бъде използван и за други цели като напр. търсене на различни видове метали. Необходимо е деянието да бъде доказано и от субективна страна, при несъмнен извод за наличие на предположение или съзнание от страна на дееца, че средството е предназначено или може да послужи за търсене на археологически обекти. В конкретния случай, тази преценка законосъобразно е извършена от съдилищата във връзка с хобито на подсъдимия и откритите археологически обекти, за които е ангажирана наказателната му отговорност и за извършено престъпление по чл. 278а, ал. 6 от НК. С подадената жалба е развит довод и за липса на мотиви относно държането на археологическите обекти, предмет на обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК, който не може да бъде приет. Оплакването, направено във връзка с всички обекти извън притежаваната от подсъдимия колекция от фибули, е неоснователно. Действително, прочитът на обжалваното решение установява известна пестеливост на мотивите в тази част, която обаче не води до извод за порок във вътрешното убеждение на съда или за неправилно приложение на материалния закон. На внимателна оценка и анализ са подложени и обясненията на подсъдимия досежно начина на придобиване и периода на държане на посочените обекти. С оглед двойнствената им природа и липсата на доказателства в тяхна подкрепа, същите основателно не са кредитирани. Изложените от защитата с въззивната жалба възражения са получили отговор, съответен на изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК, като извършеният от въззивния съд доказателствен анализ е в достатъчен обем с оглед възприемането на установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Мотивите на оспорваното решение съдържат изложение по доводите за съдържанието на обвинителния акт, фактите от обстоятелствената му част и съответния приложим материален закон за двете извършени от С. деяния (л. 16-19). Лишено от основание е и релевираното с жалбата нарушение на чл. 305 от НПК, доколкото постановеният от въззивната инстанция по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК съдебен акт не съдържа изцяло оправдателен диспозитив за деянието по чл. 278, ал. 6 от НК. Тъй като не са били налице предпоставки за постановяване на въззивна присъда по реда на чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, не възниква и задължение за съобразяване на въззивното решение с нормата на чл. 305 от НПК.