Решение № 5700 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2018 г.

Решение № 5700 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение № 1936 от 10.11.2017 г. постановено по административно дело № 1352/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед № 225/31.03.2017 г. на председателя на КЗП и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при превратно тълкуване на представените по делото доказателства, съдът е приел, че търговецът не е осъществил нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). По делото не са представени доказателства, които да могат да определят продуктите "Детска мечта" като предназначени за деца. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против процесния административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение на две инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Дерони" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в допълнителни писмени бележки. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че административното производство е започнало на 23.01.2017 г., когато инспектори от РД -София при КЗП са извършили проверка в търговски обект - магазин Kaufland, находящ се в гр. София, стопанисван от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД и са констатирали, че се предлага за продажба хранителен продукт, който производителя определя като предназначен за деца - DERONI кетчуп "Детска мечта" с производител "Дерони" ООД. Установено е, че продуктът е пакетиран в стъклено шише с поставен етикет от производителя със следната информация: ПРЕМИУМ ДЕРОНИ КАЧЕСТВО; DERONI; КЕТЧУП; Детска мечта; Без консерванти; С грижа и любов към децата!; /рисунка на домат с ръце и крака/; НОВО Серия Здраве на Дерони; Кетчуп Детска мечта; Съставки: доматено пюре (232 g домати в 100 g продукт), питейна вода, захар, оцет, нишесте, сол, подправки; Без консерванти; Без оцветители; Без ароматизанти; 100 g продукт - енергийна стойност 439, 3 kJ/105 kcal, мазнини 0. 4 g от които наситени мастни киселини 0 g, въглехидрати 24. 0 g, от които захари 21. 0 g, белтъци 1. 9 g, сол 1. 6 g; Златен медал 2013 София Интер Експо център IEC; Нетно количество 340 g; Произведено в България; Консервна фабрика Дерони, гр. Стара Загора, Дерони ООД. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № К - 0252526/23.01.2017 г. На същата дата е извършена проверка и в магазин METRO, находящ се в гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 7 - 11 км., стопанисван от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, при която е констатирано, че се предлагат за продажба хранителни продукти, които производителя определя като предназначени за деца, наименовани "детски" - DERONI традиционна лютеница "Детска мечта" и DERONI домашна лютеница "Детска мечта" с производител "Дерони" ООД. Установено е, че продуктите са пакетирани в стъклени буркани с поставени етикети от производителя със следната информация: -относно DERONI традиционна лютеница "Детска мечта": DERONI; Традиционна лютеница; ДЕТСКА МЕЧТА; Качество без консерванти; Без консерванти; Без оцветители; Без ароматизанти; Традиционна лютеница; Съставки: пюрета от: домати, пиперки, моркови, питейна вода, слънчогледово масло, захар, нишесте, сол, подправки; Хранителна стойност в 100 g продукт: енергийна стойност 727 kJ/173 kcal, мазнини 9. 7 g от които наситени мастни киселини 1 g, въглехидрати 19. 0 g, от които захари 13. 0 g, белтъци 2 g, сол 1. 5 g; 260 ge; "Дерони" ООД; Произведено в България; Консервна фабрика "Дерони" гр. Хасково, бул. "Съединение" 86. -относно DERONI домашна лютеница "Детска мечта" - DERONI; Домашна лютеница; ДЕТСКА МЕЧТА; Без консерванти; Без оцветители; Без ароматизанти; С добре узрели и ръчно набрани зеленчуци от градината на Дерони; С грижа и любов към децата; Домашна лютеница; Съставки: печени белени пиперки, доматено пюре, моркови, слънчогледово масло, захар, пюре от картофи, сол, подправки; Средни хранителни стойности в 100 g продукт: енергийна стойност 628 kJ/150 kcal, мазнини 9. 0 g от които наситени мастни киселини 0. 9 g, въглехидрати 16. 0 g, от които захари 14. 0 g, белтъци 1. 7 g, сол 1. 4 g; Произведено в България; Консервна фабрика " Дерони " гр. Стара Загора; Дерони ООД България, Хасково, бул. "Съединение" 86. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № К - 0252533/23.01.2017 г. Изискано е от производителя "Дерони" ООД да представи мотивирано становище относно съществуването на специфично предимство по отношение на процесните хранителни продукти, което дава основание същите да бъдат определяни като "детски" или предназначени за деца. Указано му е и да представи документи и доказателства, сочещи кои точно компоненти дават основание продукта да бъде определян по този начин, технологична документация и спецификация на готов продукт, етикети. На 07.02.2017 г. в КЗП е постъпило становище от "Дерони" ООД, към което са приложени: технологична документация 20-06; технологична документация 36-13, Диплом от Интер Експо Център - София; Свидетелство за регистрация на марка; Уведомление от Патентно ведомство на РБ за вписано подновяване на регистрацията за нов период от 10 години на марка с рег. № 63197 ("Детска мечта"). В становището е посочено, че за продуктите с марка "Детска мечта" се използват специално подбрани по органолептични и физикохимични показатели зеленчуци, пюре от домати, пюре от пиперки и пюре от моркови. Посочено е, че за гарантиране на ефикасността при това производство се извършва допълнителна инспекция от комисия в състав: технолог производство и качествен контрол. Уточнено е в становището, че всички влагани в продуктите суровини са без оцветители, без ароматизанти и без консерванти. Като такива не се влагат и при самото производство. Посочено е, че вкуса е специално разработен, за да е подходящ за деца - да не е лютив или парлив. Специално разработена е и консистенцията - хомогенна, финосмляна, с мажеща се структура и без наличието на едри парчета, за която са добавили при технологията на производство етап на фино смилане и хомогенизиране на продукта. Изложено е, че при първото пускане на пазара на продукта технологичната документация 20-06 е била съгласувана и утвърдена от Министерство на здравеопазването, Национален център за опазване на общественото здраве, както и че марка "Детска мечта" е регистрирана в патентно ведомство, с която фирма Дерони запазва правото си само тя да произвежда такива продукти с тази марка. В становището е посочено, че поради промяна на действащите в България нормативни изисквания за производство на храни е отпаднало съгласуването на технологичните документации, като в същото време с въвеждането на нови европейски регламенти и директиви било необходимо периодично актуализиране на технологичните документи, като в тази връзка подобрили техния продукт, като изключили от рецептата за производство част от суровините, тъй като едните съдържат алергени, а другите дразнят вкуса на децата и не са препоръчителни за тях. Посочено е, че продуктите домашна лютеница "Детска мечта" и кетчуп "Детска мечта" са отличени със златен медал и диплом на международно изложение "Интерфуд & Дринк" съответно за 2012 г. и 2013 г. С писмо на КЗП изх. № С-00-106/13.02.2017 г. е изискано становище от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). В отговор, БАБХ с вх. № С-00-106/06.03.2017 г., посочва, че от представените фирмени технологични документации за храните е видно, че те не са съобразени с препоръчителните норми за хранителни вещества за децата. Вложените в тях суровини и технологията на производство не им придават специални характеристики, които да определят тяхното специално предназначение като детски храни за деца над три години. Това са обичайни хранителни продукти на българския пазар, които се консумират от всички хора без възрастови ограничения, включително и от децата. С писмо на КЗП изх. № С-00-107/13.02.2017 г. е изискано становище от Главния държавен здравен инспектор, както и от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). В отговор, с писмо вх. № С-00-107/22.02.2017 г. от НЦОЗА е приложено експертно становище от проф. д -р В. Дулева, дм, началник отдел "Храни и хранене", според което етикетирането, рекламирането и представянето на посочените продукти като "детски" не се базира на утвърдени претенции, отнасящи се до развитието и здравето на децата. Посочено е още, че в европейското и националното законодателство липсват нормативно установени изисквания към група "детски храни", поради което не може да се прецени дали посочените храни притежават специфично предимство пред останалите, което да ги определи като подходящи за консумация от деца. С писмо вх. № С -00-107/20.03.2017 г. Главният държавен здравен инспектор отговаря, че съгласно действащото европейско и национално законодателство, само храни, които отговарят на изискванията на наредбите за храните за кърмачета и малки деца, или храни с утвърдени претенции по реда на Регламент (ЕО ) № 1924/2006 г., могат да се отнесат към детските храни. Изготвена е докладна записка изх. № Ц -02-506/10.03.2017 г. от главния директор на ГД "Контрол на пазара" до КЗП, в която е изразено становище, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП от търговеца "Дерони" ООД. С Протокол № 10 от 16.03.2017 г., т. 24, е обективирано решение на КЗП, че "Дерони" ООД при упражняване на своята дейност използва нелоялна търговска практика, а именно: търговецът предоставя заблуждаваща информация за специфични предимства и характеристики на предлагани за продажба продукти, вкл. и за продукт "домашна лютеница", "традиционна лютеница" и "кетчуп", чрез текст, който определя продукта като детски или предназначен за деца, поставен върху етикета на продукта, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. второ (чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител) във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на това е издадена и оспорената заповед. В хода на съдебното производство е приета съдебно - техническа експертиза, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът е кредитирал. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. След анализ на относимото законодателство в областта на детските храни и съгласно приетото и неоспорено от страните по делото експертно заключение, първоинстанционният съдебен състав е посочил, че продуктите "Детска мечта" могат да бъдат определени като по-пригодени за детския вкус в сравнение с традиционните съпоставими продукти, най-малкото защото в тях не се влагат консерванти, ароматизанти, оцветители и лютиви зеленчукови съставки или подправки. Употребата на думата "детска" в случая в комбинация с думата "мечта", съдът е посочил, че не заявява, и не внушава у средния потребител, който е в разумна степен добре информиран и в разумна степен наблюдателен и предпазлив, че съществува връзка между съответния продукт и развитието или здравето на децата. В случая марката "Детска мечта" по-скоро дава насока към коя група потребители, производителят е ориентирал продукта си. Съдът е обосновал краен извод, че не се установява оспорващото дружество при упражняване на дейността си да е използвало нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, поради което председателят на КЗП необосновано и в противоречие с материалния закон е наложил забраната по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Решението е правилно като краен резултат. Отделните състави на нелоялни търговски практики са регламентирани в Раздел III "Нелоялни търговски практики" на ЗЗП. В съответствие с чл. 68б, ал. 1 ЗЗП разпоредбите на посочения раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока. Дефиницията на търговска практика съдържа три елемента: 1.) деяние със специална цел 2.) на търговец 3.) към потребител. В случая правилно като краен резултат съдът е приел, че не е осъществен описаният в административния акт фактически състав на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 2 ЗЗП. Съгласно член 2, параграф 2, буква "й" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕС) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламент № 1169/2011), "етикетиране" означава всички текстове, данни, марки, търговско наименование, изображения или символи, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или увивна лента, които придружават или се отнасят до такива храна. Регламент № 1169/2011 установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните – член 1, параграф 2. Регламентът се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Прилага се за всички храни, предназначени за крайния потребител – член 1, параграф 3. Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено: а) по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство; б) като се приписват на храната ефекти или свойства, каквито тя не притежава; в) като се твърди, че храната притежава специални характеристики, когато в действителност всички подобни храни притежават такива характеристики, по-конкретно като специално се подчертава наличието или липсата на определени съставки и/или хранителни вещества; г) като се внушава посредством външния вид, описанието или картинното изображение наличието на определена храна или съставка, докато в действителност даден естествено присъстващ компонент или обичайно използвана съставка в тази храна са заменени с различен компонент или различна съставка. Разпоредбата на член 7, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 предвижда, че информацията за храните трябва да е точна, ясна и лесно разбираема за потребителя. В случая "цялостното представяне" на информацията, която административният орган приема за търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, се изчерпва със съдържанието на етикета на хранителния продукт, т. е. става въпрос за информация на етикет на хранителен продукт. Очевидно информацията на етикета на хранителния продукт е насочена към потребителя с цел продажба на стоката. Така осъщественото от дружеството, макар да е действие, насочено към продажбата на стоката, не осъществява втория елемент на понятието търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, тъй като дружеството не е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки като част от своята търговска дейност. Дерони" ООД обаче е производител на процесната стока по смисъла на § 13, т. 3 от ДР на ЗЗП, тъй като по занятие произвежда стоки в завършен вид с оглед на пускането им на пазара. Той не предлага за продажба стоката като част от своята търговска дейност. Това прави друг правен субект – търговецът. За хипотеза като настоящата, когато деянието (предоставянето на информация) за хранителен продукт е от производителя на храната, а не от търговеца, законодателят на Съюза е предвидил защита на потребителите да става по реда на Регламент № 1169/2011. Специалният регламент изключва приложимостта на Директива 2005/29 като дава защита на потребителите при много по-облекчени условия, тъй като за да е налице заблуждаваща информация по смисъла на член 7 от Регламент № 1169/2011, за разлика от заблуждаващата търговска практика по смисъла на Директива 2005/29, не е необходимо да бъде доказана възможността заблуждаващата информация да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика. Достатъчен е фактът на заблуждаваща информация. Този различен подход на законодателя на Съюза е функция на интереса на потребителите, който директивата и регламентът защитават. Директива 2005/29 има за цел да защити икономическите интереси на потребителите от нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители – съображение 4 и член 1 от директивата, при това защитата е от тези нелоялни търговски практики, които пряко нарушават икономическия интерес на потребителите – съображение 6. Защитата на икономическия интерес на потребителите е защита на едно от установените от правото на Съюза права на потребителите, наред с правото на защита на здравето и безопасността им и правото им на информираност и ефективни средства за защита. Гарантирането на тези права е наложило определянето на защитата на потребителите като област на споделена компетентност между Съюза и държавите членки – член 4, параграф 2, буква е) от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и определянето в член 169 ДФЕС и в член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) на изискването за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите. Директива 2005/29 е основният нормативен акт в законодателството на Съюза, който урежда нелоялните търговски практики при сделки между търговци и потребители. Тя се прилага за всички търговски практики, прилагани преди (при рекламата и продажбата), при сключването на сделката между търговци и потребители и след нея. Но тя се прилага "само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в общностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина на предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита на потребителите там, където няма специално секторно законодателство на равнище Общността и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките" – съображение 10 от Директива 2005/29. Безспорно по делото е, че предлаганите в търговската мрежа продукти са с етикет, който съдържа текст, определящ продукта като детски или предназначен за деца. Безспорно е също, че тази информация е на етикета, поставен от производителя. Не се спори, че на стоката е налична информация за хранителната стойност на продукта. Очевидно избраният от ответника начин на представяне на стоката цели да я представи на потребителя като специфична стока, подходяща за деца. Това налага да се изясни съществува ли такова нормативно установено понятие "детски" храни или храни, предназначени за деца, за да се установи съответства ли твърдяното за стоката на изискуемото. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за храните (ЗХ) на пазара се предлагат само храни, които отговарят на изискванията на закона, имат хранителна стойност не по-ниска от тази, произтичаща от утвърдения им състав, и са безопасни за човешкото здраве. Специфичните изисквания към групи храни и към конкретни храни се определят с наредби на Министерския съвет – чл. 4 ЗХ. От приетите от Министерския съвет на основание чл. 4 ЗХ наредби, относими към предмета на спора, са Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни, както и Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца. И двете наредби съдържат дефиниции на кърмачета и на малки деца – кърмачета се деца под 12 месеца, а малки деца са децата от 12 месеца до 3 години. Тази национална нормативна уредба е в съответствие с Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (Регламент № 609/2013). Съгласно член 2, параграф 2, буква а) кърмаче е дете под 12 месеца, съгласно буква б) малко дете е дете между една и три години, а съгласно буква е) "детски храни" са храни, предназначени за задоволяване на специфични изисквания на кърмачета в добро здраве в периода на отбиване и малки деца в добро здраве като добавка към хранителния им режим и/или за постепенното им адаптиране към обикновена храна, с изключение на преработени харни на зърнена основа и напитки на млечна основа и подобни продукти, предназначени за малки деца. Съгласно действащата нормативна уредба "детска" храна е тази, която е предназначена за деца до три години, при отчитане на съответните специфики. Това разбиране на законодателя за "детска" храна е намерило израз и в нормативно установеното понятие "детска кухня", което визира храна за деца до тригодишна възраст – чл. 118, ал. 3 от Закона за здравето. Няма нормативно установено понятие за "детска" храна за деца над тригодишна възраст. С оглед на горното административният орган е приел, че следва да отговори на въпроса дали представянето на описаните в акта храни като "детски", влиза в противоречие с установеното нормативно понятие за детска храна и по този начин е в състояние да заблуди потребителя, т. е. дали избраният от дружеството начин на представяне на стоката създава у потребителя заблуждение, че тя притежава качества, специално насочени към деца, което не съответства на нейните обективни характеристики. На този въпрос административният орган е отговорил положително, без обаче да съобрази, че адресатът на ПАМ е производител, а не търговец, поради което не е налице търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП и следователно не е осъществен и фактическият състав на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 2 ЗЗП. Административният орган не е съобразил също така, че по отношение на производителите на хранителни продукти има специални изисквания досежно забраната за предоставяне на заблуждаваща информация, както и че са други контролните органи, които установяват това. Т. е. евентуалното наличие на заблуждаваща информация върху етикета на процесните стоки би могло да обоснове отговорност на производителя по реда на глава шеста "Официален контрол върху храните" от Закона за храните (чл. 26, ал. 1, т. 8, вр. чл. 30а, вр. чл. 30 от Закона за храните). По отношение на цитираната от процесуалния представител на касатора съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) следва да се има предвид, че фактическата обстановка по посочените дела касае пряко предлагане на продукти или услуги от търговец към потребител. Изрично в решението по дело Nemzeti Fogyasztovedelmi Hatosag, С-388/13, ECLI: EU: C: 2015: 225, т. 36 е посочено, че по силата на член 3, параграф 1 във връзка с член 2, буква в) от Директивата за нелоялни търговски практики понятието "търговска практика" по тази директива обхваща дейностите на търговеца вследствие на търговска сделка, отнасяща се до всякакви стоки или услуги. Също така, от съображение 13 от посочената директива е видно, че тя се прилага спрямо нелоялните търговски практики в отношенията между търговец и потребител вследствие на сключването на договор или по време на неговото изпълнение. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществен съставът на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 2 ЗЗП. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,