Решение № 2265 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2008 г.

Решение № 2265 от 18.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13369/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Веселинка Димитрова Христова е подала искане за отмяна решение № 4 от 04.02.2008 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. № 186/2006 година. Според изложените от молителката обстоятелства следва да се направи извод, че искането за отмяна е предявено по реда и на основание чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - общински съвет гр. Габрово, чрез председателя си е изразил становище, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли. Ответникът Христо Иванов Паличев не е представил становище по делото. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че искането е подадено в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото му, прие за установено следното: С влязло в сила решение № 4 от 4.02.2008 г. по адм. д. № 186/2006 г. Габровският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Веселинка Димитрова Христова, действаща лично и като пълномощник на Христо Иванов Паличев срещу решение № 273/19.10.2006 г. на Общински съвет - Габрово, с което е одобрен подробен устройствен план за регулация и застрояване на ЦГЧ-Габрово в частта за собствения им имот, съставляващ ПИ № 606, кв. 271. Основното оплакване на жалбоподателите е било за това, че незаконосъобразно с оспорения ПУП е предвидено изменение на уличната регулация, при което значителна част от имота попада в улица и терен, отреден за архитектурен резерват. Съдът е приел за неоснователни доводите за отмяна на обжалвания ПУП и така мотивиран е постановил отхвърляне на жалбата на Христова. С решение № 27 от 25.04.2008 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. № 7/2008 г., също влязло в сила, е отменена заповед № РД-18-64/26.10.2007 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта й относно поземлен имот с кадастрален № 14218.510.438 досежно нанесените собственици на имота и притежаваните от същите идеални части в същия и е върната преписката на административния орган за отстраняване на допуснатите грешки и непълноти в одобрената кадастрална карта и кадастралния регистър. Видно от данните по делото, производството е било образувано по жалба на Веселинка Димитрова Христова, в която са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част поради несъответствие на нанесените граници в кадастъра с материализираните на място и неправилно вписване на съсобствениците на имота. В хода на съдебното производство жалбоподателката (сега молител) е оттеглила жалбата си относно неправилно нанасяне на имотните граници, поради което производството е било прекратено в тази част с определение, което е влязло в сила. Според молителката, решение№ 4 от 4.02.2008 г. по адм. д. № 186/2006 г. на Габровския окръжен съд противоречи на решение № 27 от 25.04.2008 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. № 7/2008 г. и следва да се отмени. Предвид изложените обстоятелства, искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай, визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Видно от данните по делото е, че посочените от молителката като противоречиви решения са между различни страни и имат различен предмет. Предмет на съдебно производство по адм. д. № № 186/2006 г. на Габровския окръжен съд е решение на общински съвет Габрово, а на адм. д. № 7/2008 г. на АС - Габрово - заповед на изпълнителния директор на АГКК, съответно с оглед издателите на административните актове и техните адресати, страните по делата също са различни. Обстоятелството, че обект на оспорените пред съдилищата административни актове е един и същи недвижим имот не обуславя извод за идентичност на делата, както неоснователно се поддържа в молбата за отмяна. Поради това, не са налице две противоречиви решения, едното от които - неправилно, при която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда и на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Ето защо предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК не са осъществени - АС-Габрово не е постановил съдебно решение между същите страните, на същото основание, противоречащо на съдебния акт, чиято отмяна се иска, поради което искането за отмяна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,