Решение № 8833 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2016 г.

Решение № 8833 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3433/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Я. Н. К. от гр. К. против решение № 16 от 11.01.2016 г. постановено по адм. д. № 526 по описа за 2015 г. на Административен съд С. област. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаван на иска в пълен размер. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР С. оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. област е разгледал по същество предявения иск от ищеца Я. Н. К. от гр. К. против ОД на МВР - С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на 200 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по н. а. х. д. № 96/2013 г. по описа на Районен съд Пирдоп. Съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като в хода на производството не е доказано заплащане на претендирания като обезщетение адвокатски хонорар във връзка с обжалване на наказателното постановление. Решението на АССО е валидно, допустимо и правилно. Видно от доказателствата С електронен фиш серия К № 0450166, издаден на 23.12.2012 от ОД на МВР - С., на ищеца К., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. По жалба на санкционираното лице е образувано н. а. х. д. № 96/2013 г. по описа на Районен съд Пирдоп, по което е постановено решение № 237 от 20.12.2013 г., с което съдът е потвърдил електронния фиш. С решение № 530 от 26.05.2014 г. по к. н. а. д. № 393/2014 г. по жалба на К. А. съд С.-област е отменил решението по н. а. х. д. № 96/2013 г. на Районен съд Пирдоп и вместо него е постановил друго, с което е отменил електронен фиш серия К № 0450166, издаден от ОД на МВР - С. Видно от данните по приложеното към настоящото дело н. а. х. д. № 96/2013 г. по описа на Районен съд Пирдоп, в производството пред въззивния съд жалбоподателят Костадинов е бил представляван от адвокат с пълномощно, представено в съдебното заседание на 29.05.2013 г. Съдът е развил доводи, че представеният по делото документ - Пълномощно има единствено характер на упълномощаване (даване на мандат) на посочения в него пълномощник да представлява жалбоподателя пред Районен съд Пирдоп в производството по обжалване на процесния електронен фиш. В кориците на н. а. х. д. № 96/2013 г. по описа на Районен съд Пирдоп липсва договор за правна защита или съдействие между К. и представляващия го адвокат, вкл. и цитираният и приложен към исковата молба такъв от 19.05.2013 г. В съдебните протоколи не е отразено този документ да е бил представен в някое от проведените по делото съдебни заседания, както и няма данни да е бил представен с писмена молба от пълномощника на ищеца и съответно да е бил приет по делото, с оглед на което настоящият състав извежда извод, че същият е представен едва в настоящото производство. Въз основа на горната фактическа обстановка, която не се оспорва от страните в касационното производство и се възприема изцяло с оглед нормата на чл. 220 АПК, административният съд е направил обосновани изводи за неоснователност на исковата претенция. Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на ОС на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Посоченото тълкуване на закона, което има задължителен за съдилищата и органите характер, изрично поставя като условие за успешното водене на иска по чл. 1, ал. 1 АПК доказване на факта на изплащането на суми като адвокатски хонорар в производството по обжалването и отмяната на наказателните постановления и доказване на техния размер. Следователно, както правилно е посочил и съдът доказването на заплащането на адвокатското възнаграждение следва да се извърши пред съда по чл. 63 ЗАНН или с документи с дата, имаща характер на достоверна такава. Обикновено това се извършва с представяне в производството по обжалване на НП на договора за правна защита и съдействие, които съдържат уговорките на страните за размера хонорара, начина на плащане, основанието за това и удостоверяват самото плащане, ако това е отбелязано там. Видно от доказателствата, пред районния съд доказателства за размера уговорения адвокатски хонорар и факта на заплащането му във връзка с обжалването, не са представени. Приложените към исковата молба пред административиня съда доказателства - договора за правна защита и съдействие, както правилно се сочи в решението, нямат достоверна дата, а страните не са предприели доказване по начина, посочен в чл. 181 ГПК, поради което и изводите за недоказаност на твърдените вреди са правилни и се споделят от настоящата инстнация. С оглед на горното, решението на Административен съд - С. област в частта, с която е отхвърлена исковата претенция като правилно следва да се остави в сила. В частта, с която ищецът е осъден да заплати на ОС на МВР юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. решението е неправилно и следва да се отмени. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В тази част решението следва да се отмени. Водим от горното, Върховният административен съд