Решение № 2236 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9810/2009 г.

Решение № 2236 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9810/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сия Константинова Дуфева, от гр. София, против решение от 4.01.2008 г., постановено по адм. дело № 05173 от 2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Жалбата не съдържа мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания, но с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е длъжна служебно да провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Ответникът по касационната жалба - директорът на Национална служба "Полиция" - Български документи за самоличност, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на касаторката против заповед № 2002007757/4.10.2002 г. на началника на направление "Документи за самоличност и миграция" към дирекция на Национална служба "Полиция", с която на Сия Дуфева е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), изразяваща се в отказ за издаване (отнемане на издадените) паспорти или заместващи ги документи поради наличие на парично задължение към физическо лице, установено по съдебен ред. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по искане на съдия-изпълнител за налагане на ограничителната мярка, поради парично задължение на Дуфева, установено по съдебен ред, в големи размери към физическо лице. Административният орган уведомил жалбоподателката за искането за налагане на ограничителната мярка и дал възможност на същата да представи доказателства, установяващи дали личното й имущество покрива задължението или да представи надлежно обезпечение. Такива не са представени нито в административното, нито в съдебното производство. При така установената фактическа обстановка изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД са законосъобразни. Съгласно посочената разпоредба - може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. По делото е установено, че Сия Дуфева има парично задължение в големи размери (по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗБЛД), установено по съдебен ред, към българско физическо лице, което обстоятелство не се оспорва от касаторката. Последната не е ангажирала доказателства, установяващи, че е налице обезпечение, което покрива вземането - главница и лихви, нито пък доказателства, че притежава имущество, достатъчно за погасяване на задълженията му. В тежест на задълженото лице е да установи, че личното имущество покрива задължението му или че е представено надлежно обезпечение. В случая това не е сторено, а и липсват твърдения в тази насока. Ето защо като е приел, че по отношение на Дуфева е бил осъществен фактическия състав на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД за налагане на принудителната административна мярка, Софийски градски съд е постановил решение съответно на материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че след като нормата на чл. 76, т. 3 от ЗБЛД е отменена към настоящия момент, то заповедта, с която е наложена принудителната мярка е издадена без правно основание. Правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК регламентира, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, към който момент, а също и при постановяване на обжалваното решение нормата на чл. 76, т. 3 е била в сила. Правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК има предвид факти от значение за законосъобразността на административния акт, поради което е приложима само при разглеждане на делото по същество, когато те подлежат на установяване, но не и в касационното производство. Изменението на закона не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Освен това сега действащата редакция на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, регламентира, че не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Следователно хипотезата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД е възпроизведена в нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, като разликата е, че до изменението на закона административният орган е имал право на преценка дали да наложи или не ограничителната мярка, а при сега действащата редакция същият е длъжен да я наложи, т. е. действа в условията на обвързана компетентност. Позоваването на чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е неоснователно, тъй като тези разпоредби регламентират право на свобода и сигурност и свързаните с него законно лишаване от свобода и законен арест. Посочените обстоятелства са неотносими към оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,