Решение № 186 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2921/2013 г.

Решение № 186 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2921/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 4036/10.04.2013 г., подадена от [община], чрез пълномощника й адвокат Т. Г., против решение № 114/04.03.2013 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1181/2012 г. по описа на същия съд, с което потвърждава на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на Червенобрежки районен съд № 76/17.05.2012 г., постановено по гр. д. № 771/2009 г. по описа на същия съд, за признаване на установено на основание чл. 124 от ГПК във връзка с § 9, ал. 1, 2, 3, § 10 и § 11 ПЗР на ЗУТ по отношение на [община] бряг, че П. С. К. има право на обезщетение с едно жилище - тристаен апартамент по недовършена отчуждителна процедура, съгласно Заповед за отчуждаване на недвижим имот № 503 от 02.06.1988 г. на Председателя на ИК на ОбНС. С определение № 226 от 12.06.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по предпоставките предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по правни въпроси относно наличие на правен интерес от заявения установителен иск, при положение че е налице специален ред за защита на това право, предвиден в § 9, ал. 1, 2, 3 от ПЗР на ЗУТ. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното въззивно решение е недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от търсената защита с предявения установителен иск за признаване право на обезщетение, тъй като това право е вече установено с административен акт, алтернативно решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Ответниците по касационната жалба, наследници на първоначалния ищец П. С. К. - починал в процеса на производството по делото и заместен от законните си наследници - В. Ц. К., Й. П. К. и С. П. С., чрез пълномощника си адвокат Ц. К. Ц., в депозирания писмен отговор, считат че касационната жалба е неоснователна и молят да се остави без уважение същата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите, изложени във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК приема следното: С мотивите си, въззивният съд, след анализ на доказателствата по делото, е приел, че първоначалният ищец П. С. К., има право на обезщетение с недвижим имот - право на строеж и жилище, състоящо се от три стаи и кухня за отчуждения му през 1988 г. недвижим имот, завзет за мероприятието, за което е отчужден, по незавършена отчуждителна процедура по реда на ЗТСУ /отм./, съгласно заповед по чл. 95 ЗТСУ № 503/02.08.1988 г. на Общински народен съвет Червен бряг. Съдът е стигнал до извода, че предявеният установителен иск е доказан, като правата на ищците - наследници на П. К. да получат обезщетение за отчуждения от техния наследодател недвижим имот не са преклудирани, не са погасени по давност, съгласно § 10 от ПЗР на ЗУТ, а съгласно § 11 от този закон петгодишният давностен срок по чл. 67 ЗС не се прилага в конкретната хипотеза, доколкото предвиденото обезщетение чрез право на строеж в изгражданата от инвеститора [фирма] жилищна сграда в кв. 156 по плана на [населено място] бряг все още не е получено. Независимо от горните изводи, въззивният съд е посочил, че ищците следва да реализират правата си по административен ред, чрез молба до Кмета на Общината, с искане за изменение на отчуждителната заповед във връзка с обекта на обезщетението, съгласно препоръките по протокола, приложен по делото, на комисията, утвърдена от Кмета на Общината, на 15.11.2006 г., или да искат замяна на обезщетението с парично такова, като сезират за това кмета и искане за довършване на отчуждителната процедура, чийто актове, респ. мълчалив отказ подлежат на обжалване по реда на АПК. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С депозираната искова молба, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като с посоченото петитума на същата се иска да се признаване за установено по отношение на ответната Община, че първоначалният ищец П. К. има право на обезщетение съгласно посоченото в цитираната отчуждителна заповед по незавършена отчуждителна процедура. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Търсената с установителния иск защита се изчерпва в силата на пресъдено нещо, с която спорното право /правоотношение/ се потвърждава или отрича. Като предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК изрично се подчертава в тази законова разпоредба изискването за интерес от установяването, който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. По основателността на касационната жалба: В настоящия случай, заявеното за защита право на ищеца, свързано с обезщетение, съгласно посоченото в отчуждителна заповед, произтича от този административен акт и следва да се осъществи по предвидената за това отчуждителна процедура, чиято висящност не е приключена, нито това право е погасено, въпреки настъпилите законодателни промени, след издаването на заповедта от 1988 г., с оглед предвиденото в § 9, 10 и 11 от ПЗР на ЗУТ. Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът е задължен да следи служебно. Въпреки че въззивният съд е посочил, че за ищеца съществува възможност по административен ред да изиска от кмета на общината довършване на отчуждителната процедура, или да избере другата възможност да поиска замяна на обезщетението с парично такова, последният неправилно е приел, че е налице правен интерес от заявения установителен иск и същият е допустим. Предметът на защита, а именно съществуващото право на обезщетение на ищеца за отчуждения му имот по предвидения от закона ред, не се оспорва и не се отрича от ответната община, за която съществуват само задължения при сезиране от отчуждения собственик да предприеме съответните административни действия. При това положение, не е налице правен интерес от заявения положителен установителен иск, поради което постановеното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили. С оглед изхода на делото, на касатора [община] бряг следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, направените разноски по делото за всички съдебни инстанции, включващи юрисконсултско възнаграждение и заплатени държавни такси, общо в размер на 445 лева. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд