Решение № 60206 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2021 г.

Решение № 60206 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1003/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 266784/17.02.2021 г. на Р. Н. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила въззивно решение от 17.11.2020 г. по гр. д. № 2323/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1846 от 29.07.2020 г. по гр. д. № 3347/2019 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. Д. против Д. Д. П. и Е. С. П. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 103 от 26.03.2021 г. по делото. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5, пр. 3 ГПК. Представя се доказателство, което молителят счита за относимо към първото от сочените отменителни основания. Ответниците по молбата Д. Д. и Е. С. П., чрез процесуалния им представител адв. Ц., оспорват молбата като неоснователна. Претендират разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. Д. против Д. Д. П. и Е. С. П. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на вреди – имуществени в размер на 5000 лв., неимуществени в размер на 1000 лв. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 497, 89 лв. мораторна лихва върху всяка от двете главници за периода от 30.05.2014 г. до 24.04.2019 г. Предявеният иск е за обезщетение за претърпени вреди през 2014 г. от щети на собствен на ищцата апартамент № 1 на описания адрес в [населено място] /течове по таваните и стените – на кухнята, банята и трапезарията; подовата настилка от паркет в хола и трапезарията била деформирана от наводнение и се наложило отстраняването й; част от мазилката била започнала да пада и да се вижда бетона, а плочите били мухлясали/, настъпили в резултат от неправомерните действия на двамата ответници по исковете, изразяващи се в промяна на разположението на санитарни възли, промяна на ВиК-тръби в кухня, баня и тоалетна, преправяне на отдушници и обединяването им в едно общо помещение. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай към възникване на твърдените вреди, съответно към осъществяване на фактите по хипотезата на релевентната правна норма, уреждаща увреждането, ищцата Р. Д. не е имала качество нито на собственик, нито на ползвател по смисъла на ЗС на жилището, описано в обстоятелствената част на исковата молба и станало предмет на изследване по назначената СТЕ и че само на това основание заведените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Приел е, че като правило вредата възниква за собственика на вещта или за носителя на ограниченото вещно право на ползване върху нея, доколкото той е лицето, което може да извлича и се ползва от полезните й свойства; че вредата намалява имуществото на собственика, смущава правата на ползвателя и води до понасяне на разноски и неблагоприятни последици. Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая това не е така, тъй като, видно от съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които основава иска си /"Причинените в имота ми имуществени вреди... "/, ищцата сочи, че претендира обезщетение от непозволено увреждане като собственик на апартамент № 1. В молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, сочи като ново обстоятелство, че е била обитател на жилището по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗУЕС /не е собственик или ползувател на жилището, но пребивава в него на друго правно основание/ през процесния период, с доводите, че по отношение на обитателите "ЗУЕС предвижда задължения на собствените на обекти в етажната собственост да не пречат, повреждат и препятстват правата на обитателите, както и да възстановяват причинените вреди от свои действия и вкл. ремонти". Като доказателство в подкрепа на соченото обстоятелство представя удостоверение за постоянен адрес. Соченото от ищцата обстоятелство и доказателство не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая се иска внасяне на изменение в обстоятелствената част на исковата молба с молбата за отмяна на влязлото в сила решение по предявения иск, каквато правна възможност не е предвидена. Според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Под "обстоятелства" законът разбира факти на действителността, които имат прямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Основание за отмяна са само новооткрити юридически или доказателствени факти; тези факти са могли, ако са били известни, да бъдат включени в делото, защото са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. Соченото от молителката обстоятелство й е било известно, поради което не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното с молбата писмено доказателство не е относимо към соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, при което, както се посочи, се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. Третата хипотеза на т. 5 се отнася до случая когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована лично или чрез повереник поради неотстраними пречки – това са непредвидими и непреодолими обстоятелства като препятствие, което трябва да е налице както по отношение на нея, така и на нейния представител, ако е упълномощила такъв. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото молителката отнася към първоинстанционното производство, докато при проведено въззивно производство, приключило с влязло в сила решение, именно въззивното решение е предмет на производството за отмяна, тъй като въззивният съд е инстанция по същество, респ. релевантни за отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание във въззивното производство. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молителите са направили разноски за настоящото производство в размер общо за двамата 960 лв. – за адвокатско възнаграждение. Молителката е направила възражение за намаляване на това възнаграждение поради прекомерност. С оглед изхода на делото на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят направени разноски за настоящото производство за двамата в общ размер на 600 лв. – за адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор без явяване в съдебно заседание, съгласно чл. 9, ал. 4, вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид правната и фактическа сложност на производството по отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.