Решение № 4318 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2024 г.

ВАСОсмо отделение09.04.2024 г.докладчик т Мариника Чернева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1261 от 12.12.2023г., постановено по дело 1209 по описа за 2023г. на Административен съд- Бургас.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати в полза на Ж. Тодорова, [ЕГН], сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща сторени разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Кацарова, против Решение 1261 от 12.12.2023г., постановено по дело 1209 по описа за 2023г. на Административен съд- Бургас, с което е отменено Решение 32-225854/15.06.2023г. на директора на ТД Митница Бургас. От аргументите в касационната жалба може да се обоснове твърдение за неправилност на обжалваното решение и постановяването му в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че по делото не е доказано от митническия орган отхвърлянето на договорната стойност на стоките по чл.70, § от Регламент (ЕС) 952/2013г. и определянето на митническата стойност по методите, предвидени в разпоредбата на чл. 74 от същия регламент, при наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 за изпълнение. Инвокира оплакване, че съдът не е извършил достатъчен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Счита, че представената към митническата декларация фактура не може да послужи като доказателство за реалното плащане на сумата. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване ново по съществото на спора, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ж. Тодорова, чрез процесуалния си представител адв. Василева, оспорва касационната жалба в писмен отговор и моли за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 17.01.2024г. (лист 39). Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Бургас е била законосъобразността на решение 32-225854/15.06.2023г. към MРН 20BG001008058561R5/20.01.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл.19, ал.7 от ЗМ и чл.59 от АПК е отхвърлена митническата стойност в размер на 9 485.22 лв. на декларираната стока - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Ауди, модел А4; на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза във връзка с чл.144 параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/2447 е определена митническа стойност в размер на 15 486,04 лв.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г., спрямо митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 1 548,60 лв.; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС на стоката в размер на 17 249,78 лв. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е установено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на в размер на 3 449,96 лв. На основание чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013г. за вземане под отчет и досъбиране е определено вносно мито 600,08 лв. и на основание чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013г. за вземане под отчет и досъбиране на ДДС в размер на 1320,18 лв. Според фактическите установявания по делото на 20.01.2023г. с MRN 20BG001008058561R5 (л.132) е декларирана стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил -катастрофирал, марка Ауди, модел А4, с дата на първа регистрация 01.01.2017г.; шаси WA19NBF47HA163243. При митническото оформяне са приложени: Bill of sale от 18.10.2023г. (л. 141), с продавач SATYRUS AUTO SALES и купувач Ж. Тодорова; банково уведомление за извършен банков превод на 14.10.2022 (л. 140) Bill of sale 212229/01.02.2023г. (л.138), с продавач- представител на SATYRUS AUTO SALES. В рамките на осъществен последващ митнически контрол по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013г., е установено, че на електронните адреси www.autohelperbot.com и https://bid.cars.com, е намерена информация за извършена продажба чрез аукцион в страната за износа на автомобил със същия модел, марка и VIN номер, с дата на продажбата - 13.10.2022г., но с посочена различна (значително по - висока) продажна цена. Констатирано е също, че състоянието на автомобила (катастрофирал) и данните за изминат пробег (в мили 52 236 км или 84 065 км) съответстват на тези от приложения талон за автомобила, декларираната при допускане за свободно обращение. Във връзка с установеното, в митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, като на основание чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от лицето са изискани доказателства в подкрепа на декларираната стойност, като такива не са представени. Изготвена е справка в база данни с митнически декларации за допускане за свободно обращение на употребявани автомобили модел АУДИ с държава на изпращане САЩ в периода от 01.09.2022г. до 20.02.2023г., като средно изчислената стойност на автомобили АУДИ, с година на регистрация 2017г., възлиза на 12 680лв. и превишава декларираната в размер на 9 485,22лв. Извършена е експертна оценка на превозно средство с рег. 32-47540/06.02.2023г. (л. 117), според която средната пазарна стойност в България на употребяван лек автомобил Ауди А4, модел 2017 г., е в размер на 20 699,75 лв. с ДДС. Митническият орган е посочил, че приложените към митническата декларация документи не удостоверяват по безспорен начин сделката с продавач SATYRUS AUTO SALES, както и действително платената или подлежаща на плащане цена и не могат да послужат като доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на основание чл.70 от МКС. Поради неприложимост на разпоредбите на член 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., административният орган е определил митническата стойност в размер на 15 486, 04 лева на основание чл. 74, § 3 от МКС, ценейки изготвената пазарна стойност на лек автомобил. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за основателност на жалбата. Изложени са правни съображения, според които оспорваното митническо решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и в изискуемата форма. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд - Бургас е приел, че същият е издаден в несъответствие с материалния закон, тъй като митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Първоинстанционният съд се е аргументирал с това, че преценката за наличие на основателни съмнения в случая не намира опора в данните от административната преписка. Обосновал е извод, че данните, използвани от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по нормативно предвиден ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила. За незаконосъобразен е счел подхода на митническите органи за определяне на нова митническа стойност по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013г., при липса на съпътстващи продажбата документи, които да удостоверяват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатена/дължима цена. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Касационният съд намира изводите на Административен съд Бургас за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Правилно е отчетено от първостепенния съд, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. Въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от решението на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая митническата администрация не се е справила с тази доказателствена тежест. Данните, извлечени от интернет сайта, не са част от митническите информационни системи, нито са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура, поради което се явяват несъстоятелни изложените в касационната жалба аргументи за противното. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд - Бургас досежно неоснователността на аргументите на митническите органи по отношение на достоверността на данните от приложената фактура. За определяне на митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане на основния метод по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., се използва действително платената или подлежащата на плащане цена, което означава, че е достатъчно наличието на едно от двете алтернативно посочени условия. Противно на изложеното в касационната жалба, при наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството за немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74, параграф 2, букви от "а" до "г" от Регламент ЕС 952/2013. Митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. Обстоятелството, че процесният лек автомобил е бил с щети от катастрофа обуславящ извода, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, т.е с подобни технически характеристики, не освобождава органа от задължението при условията на пълно и главно доказване, да установи, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, е налична или не е налична информация и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В обобщение, административният орган не е положил дължимата грижа при използването на методите да проучи всички източници на информация и базата данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близък до реалността. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявената от процесуалния представител на ответника по делото претенция, в полза Ж. Тодорова следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 550 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,