Решение № 4303 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2017 г.

Решение № 4303 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. (ТП на НОИ - П.) срещу решение № 67/18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 2236/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение № 2153-15-230/09.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 5312018515/Протокол № 2139-15-66/07.06.2016 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., обективиращо отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Х. Г. Д., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Поддържа становище, обусловено от извършената проверка при осигурителя, въз основа на която е установено, че за времето от м. юли 1985 г. до м. декември 1991 г. ответницата фигурира в партидните книги на длъжност "диспечер" и й е заплащано за подземен труд, предвид което намира, че следва да се приеме, че за този период от време, последната е работила преимуществено под земята и осигурителният й стаж следва да се превърне от първа в трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 КСО. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 2153-15-230/09.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено Разпореждане № 5312018515/Протокол № 2139-15-66/07.06.2016 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., обективиращо отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изпраща преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - вх. № 2121-15-29/12.02.2016 г., подадено от Х. Г. Д., при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд установява от фактическа страна, че Х. Д. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, считано от 01.12.2000 г., отпусната на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като с Решение № 205/22.05.2001 г. на Директора на ТП на НОИ П., осигурителният стаж на жалбоподателката за периода 09.10.1978 г. - 14.06.1982 г. на длъжност "подземен чистач" е зачетен съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, а стажът за периода 25.07.1985 г. - 05.06.1996 г. на длъжност "подземен диспечер" е зачетен при приложение на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО. Изведено е, че спорът между страните е концентриран върху превръщането на трудов стаж за периода от 25.07.1985 г. до 05.06.1996 г. на длъжност "подземен диспечер" от I-ва категория в III - та, като от страна на жалбоподателката в първоинстанционното производство се релевира приложимостта на разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО. В хода на административното производство е прието, че представеното от Х. Д. със заявлението № 2121-15-29/12.02.2016 г. удостоверение обр. УП-30 № 2012/05.10.1999 г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО /в редакцията до 31.12.2016 г./. Административният орган приема, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО - "...три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория", по отношение на длъжността, заемана от Х. Д. за процесния период - " подземен диспечер ". В съответствие с доказателствената съвкупност по делото и функционалните задължения за длъжността "подземен диспечер на рудник" решаващият съд приема наличието на основание за извод, че трудът в по-голямата си степен е полаган под земята. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че осъществяваната от Д. длъжност отговаря на условието "заета на работа под земята" тъй като изпълняваните от нея служебни задължения и извършваните дейности са изисквали преимуществено пребиваване под земята в рудника, не по-малко от половината от законоустановеното работно време месечно. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, при пенсиониране една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Първоинстанционният съд правилно извежда, че цитираната разпоредба има за цел да посочи в какво количествено съотношение се зачита осигурителния стаж от първа категория като такъв от трета категория, за определена група осигурени, а именно "за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство". При тълкуването и прилагането на цитираната материалноправна разпоредба първоинстанционният административен съд се съобразява с наложилата се съдебна практика по аналогични дела. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята. Водещ критерий за съотношението, при което се превръща стажът на изброените категории лица, следва да бъдат мястото и характерът на извършваната работа (под земята), а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността (решение № 9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2016 г., VI о., решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г., VI о., решение № 6780 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2015 г., VI о. Решение № 10791 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2016 г., VI о. и др.). В конкретния случай, от съдържащите се данни обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-00171683/30.08.2016 г. /л. 64/ първонистанционният съд правилно приема, че за процесните периоди към основната работна заплата за заеманата от жалбоподателката длъжност има начислявани суми за подземен труд и трудни условия на труд. Ведно с това, обстоятелството за получавано допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за подземен труд е отразено и в Удостоверение - обр. УП-30 № 2012 от 05.10.1999 г. /л. 50/. След анализ на съдебната практика, решаващият съд обосновава правилен извод досежно предметния обхват на нормата на чл. 104, ал. 3 КСО, като приема, че под понятието "участък" се разбира самия терен като място, където се извършват подземните работи и се полага подземния труд, а не се тълкува като минен участък, към чиято структура или щатно разписание следва да са записани длъжностите на работниците, както и че заетите на работа под земята се ползват от правата по чл. 104, ал. 3 КСО, независимо към кое щатно разписание се числят, при установяване само на обстоятелството, че са работници, инженерно-технически специалисти или ръководни служители до ръководител на участък включително, и че са заети на работа под земята в подземни рудници или мини. В този смисъл са мотивите, изложени в Решение № 3974 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 15298/2012 г. на ВАС, VI о., които съдържат подробно граматическо и логическо тълкуване на нормата на чл. 104, ал. 3 КСО и открояват фактическите предпоставки, обуславящи нейното прилагане. Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им извършване, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ТП на НОИ - П. следва да бъде осъдено да заплати на Х. Г. Д. съдебни разноски в размер на 450 лева (четиристотин и петдесет лева) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,