Решение № 8045 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 291/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт Пловдив, чрез процесуален представител срещу решение 2159 от 27.11.2023 г., постановено по адм. д. 2035/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение 2153-15-189 от 12.07.2023 г. на касационния жалбоподател. С отмененото решние на административния орган е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. 1012-15-240/26.06.2023 г. от Е. М. срещу разпореждане РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Изложените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 5, ал. 4 КСО във вр. чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО във вр. с чл. 141, ал. 6 и ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 7 от Закона за Търговския регистър (ЗТР) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Е. М. срещу посоченото разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Е. М. М., чрез процесуалните си представители оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното. С решение 2153-15-189/12.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е потвърдено разпореждане РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Пловдив. С последното на основание чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО е разпоредено Е. М. М. да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 13.03.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 24059,40 лв. Касационен жалбоподател твърди, че през времето, през което ответницата е получавала обезщетение за майчинство, същата е работила, което лишава получаваното обезщетение от правното основание, за което се изплаща. Основно се възразява, приетото като причина да се приеме, че ответницата е полагала труд като управител на две еднолични търговски дружества Eм Eм Apт ЕООД и Елеганс Бюти 2019 ЕООД, както се възразява извода на съда, че получаваното обезщетение по реда на чл. 50 от КСО било правомерно. Касационният жалбоподател не е съгласен с приетото за безспорно от съда, че за процесния период ответницата не е упражнявала труд и не е предоставяла работна сила в полза на търговските дружества. Според оплакванията в касационната жалба, незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не е упражнявала трудова дейност като управител на всяко от дружеството. Оспорва се, че назначените управители по трудови договори, след като не са вписани по правилата на ТЗ и ЗТР , управлението на дружествата се извършвало от ответницата, а от това следва, че полученото за периода обезщетение трябва да се възстанови на фондовете на ДОО. Фактически установеното се приема от страните и съдът го възпроизвежда правилно в оспорваното съдебно решение. По доказателствата страните нямат противоречиви становища. Първоинстанционният съд излага в мотивната част на решението си проследената хронология на фактите и подробното им обсъждане. Няма спор, че ответницата е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на малко дете, като за тези социални рискове е осигурявана от двете търговски дружества. На осигурителите Eм Eм Apт ЕООД, и Елеганс Бюти 2019 ЕООД са извършени проверки от контролен орган на Териториално поделение на НОИ - Пловдив, за което са съставени Констативни протоколи КП-5-15-01331744/30.03.2023 г. и КП-5-15-01318883\09.03.2023 г. Във връзка с извършена проверка по разходите за ДОО на двете търговски дружества, на всяко от които собственик на капитала, представляващ и управител е ответницата по касационната жалба, контролните органи са приели: дружествата са осъществявали търговска дейност през времето, когато ответницата, като представляващ и управител е получавала парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете; по партидите на всяко от търговските дружества не са вписани нови обстоятелства по отношение на управлението и представителството им. Публично достъпно и известно е, че ответницата М. е управител на всяко от дружествата, които обстоятелства са вписани надлежно в ТР. На основание на установеното, по отношение на всяко от търговските дружества, като осигурители на ответницата за предвидени в КСО социални рискове са издадени задължителни предписания за заличаване на данни, по подавани декларации във връзка с осигуряването. Според контролните органи, установеното при проверката е основание да се приеме, че след изплащане на обезщетенията по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 13.03.2022 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 24059,40 лв. Като нови данни за приложението на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО се сочи, че като осигурено и получило обезщетение лице, ответницата не е преустановявала трудова дейност. Административният орган приема, упражняваната трудова дейност, установена за периода, през който ответницата е получавала обезщетения по чл. 50 и чл. 51 от КСО е обстоятелство за представени нови данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащането им. Предвид влезлите в сила задължителни предписания за заличаване на данни, по отношение на ответницата е разпоредено да възстанови добросъвестно получената сума в посочения размер. Издаденото на основание чл. 114, ал. 2 и 3 от КСО разпореждане РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване е обжалвано по административен ред пред регионалния директор на ТП на НОИ Пловдив. За да отхвърли жалбата, административният орган е приел упражняването на трудова дейност от ответницата за периода от 13.03.2022 г. до 31.12.2022 г. вкл., в качеството й на управител и едноличен собственик на търговски дружества. Законодателно било уредено правото на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, както и по чл. 53 от КСО, на осигурените/самоосигуряващите се лица, тъй като отглеждането на дете предполага откъсване от дейността. Установеното при проверката, по която са съставени КП и издадени ЗП е, че в период, когато за раждане и отглеждане на малко дете ответницата не следва да упражнява трудова дейност е от неизвършване на правни действия по промяна на вписани обстоятелства по управлението на двете търговски дружества. Простото обяснение на тези изводи е, че трудова дейност се предполага от това, че за проверявания период ответницата фигурира като управител на търговски дружества в ТР. Фактическа трудова дейност не се установява, но вписаното и непроменено обстоятелство е меродавно, за да се приеме, че наред с полученото обезщетение, ответницата е упражнявала трудова дейност като управител. Не се зачита възражението на ответницата, че оперативната дейност по времето когато е ползван отпуск за раждане и отглеждане на дете е извършвана от назначени, по трудов договор управители на всяко ЕООД. Противно на възражението на ответницата, че за периода не е работила за сметка на дружествата, не е получавала възнаграждение за трудова дейност, административният орган е приел извършване на такава, като е отхвърлил жалбата срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване от 05.06.2023 г. По повод обжалване на решението на директора на ТП на НОИ Пловдив от ответницата, решаващият съд е приел, че жалбата й отговаря на законовите изисквания като допустима и редовна. Обсъдил е компетентността на административния орган и по същество е приел основателността на оспорването. Първоинстанционният съд, след подробен анализ на доказателствата, събрани в административното производство е отрекъл решаващият мотив на касационен жалбоподател, че ответницата е полагала труд, тъй като нямало вписване в търговския регистър на промени в управлението на търговските дружества, при извършени справки. Правилно първоинстанционният съд не е приел изложените от административния орган правни доводи, че за да е сигурно неупражняването на трудова дейност като представител и управляващ на търговско дружество, за времето, когато това не може да се извършва и с оглед получаването на обезщетение от фондовете на ДОО, според риска на осигуряване, следва да се направят промени по вписаните в ТР обстоятелства. В решението на административния съд правно издържано и аргументирано е развито значението на вписването на обстоятелства, разликата между договор по възлагане на управление по ТЗ и ЗТР и трудовия договор по КТ. Несъстоятелно е становището на администрацията, в издаденото и потвърдено с решението на касационен жалбоподател разпореждане, че полученото за процесния период обезщетение следва да бъде възстановено. При безспорно установеното, че ответницата по касационната жалба е осигурено и самоосигуряващо се лице, да се твърди, че тя е полагала труд, тъй като не е освободена от управленска и представителна функция на всяко от дружествата, без да се сочи какви трудови дейности е извършвала, не може и не е основание за прилагане разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО. Специализираната администрация, в резултата от извършени проверки, приема на основание отразеното в съставените констативни протоколи по отношение на двете търговски дружества, че има нови данни и обстоятелства, за да се приеме, че полученото обезщетение за раждане и отглеждане на малко дете трябва да се възстанови на ДОО. По отношение приетата фикция, че не били вписани промени в ТР, първоинстанционният съд е изложил убедителни и издържани мотиви за вписването на обстоятелства. Касационен жалбоподател не излага собствени мотиви и не сочи различни от приетото от органа по контрол на ДОО. Ответницата по касационната жалба е предоставила дейности по управлението на дружествата на избрани от нея лица, което е нейно право и е съобразено с правомощията й като собственик на капитала на дружествата и техен управител, по-точно орган на управление и представител. Въпрос на преценка е при какви условия назначените като управители ще полагат труд, а по отношение на специфични дейности, последните по закон могат да се изпълняват само от вписания в ТР управител и/или представляващ. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане РВ-3-15-01361489\05.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ Пловдив не обективират факти, установени от възложена проверка за конкретна дейност, извършена от ответницата като управител на всяко от търговските дружества. В тази връзка следва да се сподели и извода на административният съд, че за периода управленските дейности са изпълнявани от назначени от ответницата лица, на трудово правоотношение. Именно те и по силата на трудово правоотношение с търговското дружество са извършвали такава дейност, докато вписаната като управител ответница е ползвала отпуск по майчинство. Констативните протоколи, издадените задължителни предписания и коригирани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на приети като нови данни и обстоятелства, по изискванията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО не могат да са нови обстоятелства, защото не установяват нищо различно от оповестените в ТР вписани обстоятелства. Ако се следва логиката на административния орган, полагането на труд да се извежда от акта на вписване на обстоятелствата това не е обоснован извод, по който първоинстанционният съд е изложил становище, което се споделя изцяло. Правилни са изводите на административния съд, че ответницата е осигурена за социални рискове по раждане и отглеждане на дете в условията на чл. 40, ал. 1 от КСО и на това основание получава ПОВН. От действията на органите на НОИ, във връзка с посочените необосновани становища и актове не следва, по отношение на нея да се постанови разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Изводът на органите на НОИ се опира единствено на правилото, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. Въведеното като основание за прилагане на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО от органите на НОИ, не намира опора в нормативната уредба. В трайната съдебната практика е прието, че качеството управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл.4, ал.1, т.7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. Няма нормативно изискване за назначаване на прокурист или избор на управител в случаите, когато представляващият търговец се ползва от правото си на обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете. (Решение 8264 от 05.07.2016 г. по адм. д. 3631/2016 г., VI тд. на ВАС). Носейки доказателствената тежест, административният орган не е представил, не е събрал и не е обсъдил никакви доказателства за реално осъществяване на трудова дейност от ответницата през процесния период. Всъщност такива доказателства няма, а събраните по делото доказателства недвусмислено сочат обратното - че тя не е упражнявала трудова дейност. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не се налага да бъдат аргументирани отново. Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответницата по касационната жалба. Същите се установяват в размер на 2600 лева, платено възнаграждение на адвокати за правна защита и съдействие. В молба на процесуалния представител на касационния жалбоподател от 31.05.2024 г. е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което следва да се присъди, с оглед крайния правен резултат. Дължимите разноски са за възнаграждение за един адвокат. В случая ответницата има двама упълномощени процесуални представители, като платеното възнаграждение от 2600 лева е платено на един от тях. Възражението за прекомерност е основателно. Правната сложност на казуса не е висока, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. на ВАдвС, минималното възнаграждение за дела по КСО е 500 лева, възражението е направено своевременно и следва да се уважи. Съдът в този състав намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 700 лева, които се възлагат в тежест на Национален осигурителен институт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,