Решение № 14115 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2018 г.

Решение № 14115 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на енергетиката подадена чрез процесуален представител Йорданова, против решение № 102 от 06.07.2018 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело № 107/2018 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразяват се доводи, че съдът при постановяване на решението си, не е изложил в решението си подробни мотиви, кои правнорелевантни факти са приети за установени и въз основа на кои доказателства. Излагането на мотиви е гаранция за осигуряване на правото на защита на страните в процеса и обезпечаване на възможността за касационен контрол на решението. Не са обсъдени възраженията им, че представената разписка от 29.06.2017 г. изготвена от адвокат не е достатъчно доказателство за реално заплатен адвокатски хонорар, нито пък е обсъдено възражението им за прекомерност на претендирания размер на иска. Иска се отмяна на решението. Ответникът - "Седимент приват" ЕАД, се представлява от адв. Петков, и поддържа становище, че касационната жалба е изцяло неоснователна и излага подробни доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административния съд – Ловеч е осъдил Министерство на енергетиката да заплати, по предявения от "Седимент Приват" ЕАД иск сумата от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № Е- НП-07/03.05.2017 г., издадено от Министерство на енергетиката и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на НП пред РС-Ловеч. Със същото решение са осъдени да заплатят общо разноски от 450 лева за производството по ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, включително претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на наказателното постановление. Административният съд е счел, че представеният договор за извършване на процесуално представителство от 19.06.2017 г. доказва изплащането на хонорар за ползваната адвокатска защита и твърдяната вреда, е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Приел е още, че от адвокат е представена разписка за установяване на датата на изплатената и получената сума. Съдебното решение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. От мотивите на съда не става ясно по какви съображения договорът за правна защита и съдействие е счетен за достатъчно доказателство за плащане на исковата сума, след като в него е отразено единствено договорено възнаграждение 2500 лева (л. 12), но липсва отразяване за извършено плащане. Доказателства за плащане във фактическата страна на мотивите не са споменати, като само в едно изречение при обсъждане на казуса от правна страна, съдът сочи, че кредитира представената разписка на л. 13 от делото изготвена на 29.06.2017 г., в която адв. Петков декларира, че е получил сумата от дружеството. В тази връзка неправилно съдът е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2500 лв., причинени от незаконосъобразното наказателно постановление издадено от касатора е доказана и основателна. Съдът се е позовал на представената по делото разписка, но не е изложил мотиви и не е ценил разписката с останалите доказателства, още повече, че в писменото си становище касаторът е направил възражение, че разписката не е достатъчна за да установи плащането на исковата сума, и че се оспорва и размера и като прекомерен. Както договорът за правна защита и съдействие, така и разписката са частни документи с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. При направени възражения той е следвало на основание чл. 181, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК да укаже на страната, че може да представя и други доказателства за да установи конкретното плащане - като извл. от счетоводните сметки и др. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Следва да се има предвид, че в производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство и защита. Както се посочи по-горе в мотивите в представения договор за правна защита е отразено единствено размера на договорената сума, но не е отразено плащане брой или по друг начин или срок на плащане. В тази връзка с оглед служебното начало и при направени възражения от ответника, съдът е следвало да уведоми ищеца, че не представя достатъчно доказателства за реално заплатена сума и да му укаже да представи допълнително такива. С оглед на изложените съображения, настоящият състав намира, че са основателни доводите на касатора, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са изложени мотиви по спорните въпроси, което е довело до необосновано на същото. При постановяване на решението съдът се е ограничил единствено с посочване на договора и разписката без те да бъдат съпоставени с останалите доказателства. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на дадените указания относно установяване на релевантните за спора факти и разглеждане на наведения довод за прекомерност на претендирания с исковата молба като вреди по ЗОДОВ адвокатски хонорар. По заявените искания за заплащане на сторени за касационното производство разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК ще се произнесе първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховен административен съд, трето отделение