Решение № 7068 от 27.6.2023 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение27.06.2023 г.докладчик Цветанка Паунова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1654 от 09.12.2022 год., постановено по адм. дело 894/2022 год. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа да заплати на РОСАТОМ ЕООД [ЕИК] сума в размер на 4650 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 (РУО на ОПИК), чрез представител по пълномощие - главен експерт с юридическа правоспособност А. Михайлов, против решение 1654 от 09.12.2022 год., постановено по адм. дело 894/2022 год. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че кандидатът е представил документ за обезпечение на задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 ДОПК, с което е доказал съответствие с изискванията за бенефициент, поставени в ЗУСЕСИФ и в Условията за кандидатстване по процедурата. Иска се отмяна на решението. Ответникът РОСАТОМ ЕООД, чрез пълномощник адв. Петков, в представени по делото отговор и становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на РОСАТОМ ЕООД против решение РД-15-2/28.03.2022г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020, с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата РОСАТОМ ЕООД с подадено проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211 и с наименование: BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, в рамките на Приоритетна ос 2 Предприемачество и капацитет за растеж на МСП, Инвестиционен приоритет 2.2 Капацитет за растеж на МСП на ОП Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Съдът е приел от фактическа страна, че РОСАТОМ ЕООД е подало проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211 в процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. В съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ кандидатът е поканен да представи в 30-дневен срок доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, като по т. 10 от писмото му е указано да представи удостоверение от НАП за липса на задължения. Посочено е, че кандидат, който има задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 ДОПК преди 1 януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени, има право да представи следните документи: - документ за извършено плащане в посочения размер, придружен от ново удостоверение, или споразумение, издадено от оторизираните за това лица, изброени в чл. 184 ДОПК (изискването е приложимо при задължения към НАП), от което да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно плащане на дължимите задължения. В писмото е отбелязано, че в резултат на извършена служебна проверка от страна на УО е установено, че кандидатът има задължения в размер на 369.17 лв. по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 ДОПК преди 1 януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. В указания му срок кандидатът е представил Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх. С210003-026-0073877/23.12.2021г., съставен на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, от който се установява, че към 23.12.2021г. дружеството има просрочени задължения общо в размер на 27964.90 лв. по изп. д. 190755905/2019г., в която сума са включени задължения към НАП по Декларация образец 6, СД по ЗДДС, ДД по чл. 92 ЗКПО и НП на ГИТ, като е вписано, че задълженията са обезпечени с наложен запор на банкови сметки на дружеството в конкретно посочени банки, изготвен е погасителен план с конкретно определени суми и дати на вноските. С решение РД-15-2/28.03.2022г. административният орган е отказал да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на РОСАТОМ ЕООД по съображения, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент, поставени в ЗУСФСУ, и т. 11.2, подточка 1, б. й от Условията за кандидатстване по процедурата, тъй като има публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 ДОПК преди 1 януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, за които не е представил годни доказателства, че са отсрочени, разсрочени или обезпечени. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АС Варна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че кандидатът е представил документ - Протокол (погасителен план по неформално споразумение), съставен на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, от който се установява, че към 23.12.2021г. задълженията му, включително спорното по НП 29-0000489/21.06.2019г., са обезпечени с наложен запор на банкови сметки на дружеството. Направил е извод, че с представянето на сочения протокол кандидатът е доказал обезпечение на задълженията си по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 ДОПК, с което е преодолял критерия за недопустимост по т. 11.2, подточка 1, б. й от Условията за кандидатстване по процедурата. По тези съображения решаващият съд е отменил отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на РОСАТОМ ЕООД и е върнал преписката на УО за ново произнасяне по проектното му предложение съобразно указанията в мотивите. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е решение за отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ, постановено на основание чл. 38, т. 3 ЗУСЕФСУ. Съгласно последната разпоредба в 14-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Съгласно т. 11.2 подточка 1), б. й от Критерии за недопустимост на кандидатите, заложени в Условията за кандидатстване по процедурата (УК), потенциалните кандидати не могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ, в случай че имат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 (за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) и т. 7 (по влезли в сила наказателни постановления) от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс преди 1 януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. В т. 27.1, раздел ІІ от УК е посочено, че с цел удостоверяване на съответствието на кандидатите с изискванията на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСФУ и чл. 21, ал. 10 ЗМДВИП, Управляващият орган ще изиска по служебен път информация, свързана със следните документи: а) удостоверение от НАП за липса на задължения на кандидата и б) удостоверение за липса на задължения към общината по седалището на УО. В т. З Важно на стр. ЗЗ от УК е предвидено, че кандидат, който има задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 7 ДОПК преди 01.01.2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени, има право да представи споразумение, издадено от оторизираните за това лица, изброени в чл. 184 ДОПК (изискването е приложимо при задължения към НАП), от което да е видно, че задълженията са обезпечени или че страните са договорили тяхното отсрочване или разсрочване, заедно с погасителен план и/или с посочени дати за окончателно изплащане на дължимите задължения. Не е спорно по делото, че при извършената служебна проверка от страна на Управляващия орган е установено, че кандидатът има задължения в размер на 369,17 лв. по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 ДОПК преди 01.01.2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Спорният по делото въпрос е дали представеният от кандидата документ покрива характеристиките на т.нар. споразумение, визирано в т. 3 Важно на стр. ЗЗ от Условията за кандидатстване. В случая кандидатът е представил Протокол (погасителен план по неформално споразумение) изх. С210003-026-0073877/23.12.2021г., съставен на основание чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 50 ДОПК от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, в който е вписано, че към 23.12.2021г. задълженията на дружеството са обезпечени с наложен запор на банковите му сметки в конкретно изброени банки. Управляващият орган е извършил повторна служебна проверка, по повод на която органите по приходите са счели, че този протокол не представлява доказателство (официален документ по реда на ДОПК) за разсрочване/отсрочване, без да коментират въпроса за обезпечението на задълженията на дружеството. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ДОПК обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, а не със споразумение, издадено от органите по чл. 184 ДОПК, както е посочено в Условията за кандидатстване. При това положение, независимо че представеният от кандидата документ няма характеристиките на акт по чл. 195, ал. 3 ДОПК, съдържанието му, което не е оспорено от страните, обективира констатация на публичния изпълнител за налично обезпечение на задълженията. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия съд, че соченият протокол следва да се приеме за годно доказателство за обезпечение на задълженията, с което кандидатът е оборил критерия за недопустимост по т. 11.2, подточка 1, б. й от Условията за кандидатстване по процедурата, поради което незаконосъобразно му е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на това основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от наведените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лв. Същото е в установения минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за неговата прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение