Решение № 2084 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2018 г.

Решение № 2084 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Палагачев, чрез адв. В. Крумова, срещу решение № 2817 от 26.04.2018 г. постановено по адм. дело № 13983/2017 г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 952/21.11.2017 г. на изпълнителния директора на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") и е осъден да заплати в полза на административния орган съдебни разноски в размер на 100 лв.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - Изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез пълномощника си юрк. Грозданов, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 952/21.11.2017 г. на изпълнителния директора ИА "Автомобилна администрация", с която на осн. чл. 67, ал. 5, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (Наредбата), чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за заплатите в ИА "АА", на жалбоподателя е определена основна месечна заплата от 963 лв., считано от 21.11.2017 г., за заеманата от него длъжност "държавен инспектор" в отдел "Контрол и статистика" в главна дирекция "Автомобилна инспекция", код по НКПД 2422 7060 с ранг І м.; длъжностно ниво по КДА – 6; експертно ниво - 2, ниво на основна месечна заплата - 14, степен на основна месечна заплата – 4.

С решението, чиято отмяна се иска първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователно, оспорването като е приел, че административният акт е издаден от компетентния административен орган – органа по назначението по смисъла на чл. 6 ЗДСл, в кръга на правомощията му по чл. 67, ал. 4 от същия закон, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Касаторът не споделя мотивите на съда и счита, че:

1. е налице противоречие между изложените в акта мотиви и постановения диспозитив;

2. при приетата от съда зависимост на производството от законосъобразността на заповед № 949/20.11.2017 г. съдът е следвало да спре делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК;

3. съдът не е отчел нарушение на нормата на чл. 81 ЗДСл, съдържащ принципна обща забрана за едностранно изменение на служебното правоотношение, освен предвидените в закона случаи, която счита за приложима в настоящата хипотеза, тъй като размерът на възнаграждение на държавния служител е съществен елемент от служебното правоотношение.

Възраженията са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото и е събрал в нужния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това се е обосновал с приложимия материален закон. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите като задълбочени и правно обосновани.

2. От съдържанието на приложената по делото заповед № 451 от 21.11.2016 г., издадена на осн. чл. 82а, ал. 1 ЗДСл и изразено съгласие от същата дата Г. Палагачев е бил временно преназначен от длъжност "държавен инспектор", код по НКПД 2422 7060, с ранг ІІ м в отдел "Контрол и статистика" в Главна дирекция "Автомобилна инспекция" на длъжност главен директор на главна дирекция "Автомобилна инспекция", код по НКПД 1213 7008, с ранг ІІ м в Главна дирекция "Автомобилна инспекция", ръководно ниво 5 А, за срок до 4 години при основна месечна заплата от 1 300 лева.

Със заповед № 949 от 20.11.2018 г., издадена на осн. чл. 82а, ал. 2 ЗДСл и чл. 8 от Устройствения правилник на ИА "АА" е прекратено действието на заповед № 451 от 21.11.2016 г. и Г. Палагачев е бил възстановен на предишната си длъжност - държавен инспектор, с нов ранг І м, придобит на осн. чл. 75, ал. 1 ЗДСл считано от 6.02.2017 г. (заповед № 112 от 9.03.2017 г., като му е определена основна месечна заплата от 900 лева. Тази заповед е предмет на преценка за законосъобразност в друг процес и неправилно страната е приела, че е в отношение на преюдициалност към настоящия спор. Такава преюдициалност не е налице, изхождайки от предмета на настоящия спор, а именно законосъобразна ли е заповед № 952/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "АА".

3. Обосновано също така съдът е приел, че определеното в оспорвания акт основно месечно възнаграждение на служителя съответства на нормативните изисквания, като органът по назначаването е определил индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, отчитайки нивото на заеманата длъжност, квалификацията, професионалния му опит и годишната оценка на изпълнението на длъжността. Но при определяне на индивидуалното месечно възнаграждение на възстановения на предишната си длъжност служител органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност в рамките на минималните и максимални размери по чл. 67, ал. 3 ЗДСл, респ. определеният в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата основната месечна заплата се определя по нива и степени съгласно приложение 1. С оглед длъжностното ниво на Палагачев по КДА, нивото на основната месечна заплата – 4 и годишната оценка на изпълнение на длъжността, както и с оглед оперативната самостоятелност на административния орган, определената заплата от 963 лв. е законосъобразно определена.

Вярно е, че съгласно чл. 81 ЗДСл служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидено в този закон. Но в конкретния казус не е налице сочената законова хипотеза. Държавният служител Палагачев е бил временно преназначен от една длъжност – държавен инспектор на друга, ръководна длъжност, в рамките на една и съща администрация, с по-висока заплата, която е съответна на длъжностното ниво по НКПД и КДА. По преценка на административния орган действието на заповедта за временно преназначаване е било отменено и служителят е бил възстановен на заеманата преди преназначаването длъжност. При тази хипотеза не е налице едностранно изменение на служебното правоотношение по смисъла на чл. 81 ЗДСл и той не би могъл да запази заплатата, определена му за друго длъжностно ниво, тъй като това би противоречало на приложимите нормативни актове.

При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на съда – правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение