Решение № 13303 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2009 г.

Решение № 13303 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4685/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Заинтересованите страни - Пешо Георгиев Генчев, Мария Иванова Желева и Данаил Иванов Желязков, не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, както с оглед твърденията за липсата на правен интерес на жалбоподателя за обжалването на заповедта на административния орган по отношение на процесния имот за площта над 600 кв. м - до 771 кв. м, респективно недопустимост на решението в тази част, така и досежно доводите за неправилност на съдебния акт. Излага аргументи, че съобразно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с ПНИ по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива (възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на параграфи - 4а, 4б и 4з от ПЗР на същия закон той съдържа границите на новообразуваните имоти, сградите и др., като данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от него. Според § 4к, ал. 6 от закона, ПНИ може да бъде обжалван във всичките му части - графичната и тази на регистъра. От друга страна-въз основа заключението на неоспорената СТЕ, правилно съдът е приел, че новопроектираният имот - № 215 - не е съобразен със съществуващите на терена материализирани граници и изградени съоръжения - подпорна стена - за предпазването му от ерозия, поради което е нарушено изискването на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, още повече в случая не са налице и ограниченията на ал. 7 от посочената норма, т. к. не се образува нов имот, поради което разликата до фактически ползваната земя от жалбоподателя следва да остане в неговия имот. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Сава Иванов Ханджиев против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", находяща се в землището на кв. "Виница", община Варна, в частта за имот с № 215. Жалбата му касае имот имот с № 215 с площ от 600 кв. м, но записан в разписния лист към плана с площ от 771 кв. м. и съдържа възражения за допуснати нарушения на материалноправните изисквания в чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ. В тази връзка се твърди, че в плана не са отразени изградените в имота стопански сграда, гараж и подпорни стени, като едната от тях (северната) остава извън него. Счита, че след като отнетите 171 кв. м са недостатъчни за образуване на самостоятелен имот на бивш собственик, би следвало да останат в неговия имот и да бъдат заплатени. От писмените доказателства по административната преписка и представените допълнително от страните се установява, че жалбоподателят се легитимира като собственик на 600 кв. м идеална част от имот, целият от 900 кв. м, находящ се в м. "Дилбер чешма", съставляващ пл. № 215 от КП на "Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, общ. Варна, въз основа на нотариален акт № 96, том ХII, н. д. № 5995 от 1994 г. Правото на собственост му е признато при условията на § 4а ал. 1 на ЗСПЗЗ. При изготвяне на плана на новообразуваните имоти на ползвателя е записан в регистъра за собствеността новообразуван имот № 215 с площ от 771 кв. м. Безспорно установено е, че имотът на жалбоподателя по посочения нот. акт е частичноидентичен с имот № 215 по ПНИ., като новопроектираният имот № 215 не е съобразен със съществуващите на терена материализирани граници-ограда и изградената северно от стопанската постройка подпорна стена. Тази подпорна стена, с височина около 1.2 м. остава извън границите на имота. При тези данни по делото съдът е изследвал спазването на изискванията към плана, въведени в разпоредбите на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Приел е несъобразяване с правилото на ал. 6 от него, изискващо при изготвяне на плана да се имат предвид съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения, като в случая установил несъобразяване на границите на новообразувания имот с изграденото в него съоръжение, което го предпазва от ерозия, а именно северната подпорна стена. На второ място е отчел нарушение и на изискванията на следващата алинея седма на чл. 28 ППЗСПЗЗ, която регулира правоотношенията между ползвателите и бившите собственици при констатиран размер над 600 кв. м. В тази връзка е изложил мотиви, че в административното производство не е преценено, че от разликата между признатата за трансформация площ от 600 кв. м и действителната площ на имот № 215 от 771 кв. м не може да се образува нов имот, поради което тази разлика следва да остане в имота, определен за ползвателя. Счел е, че тези нарушения на материалния закон са довели до незаконосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването на плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част. На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК я е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество, при спазване изискванията на чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на обжалваното решение. Ноторно е, че е недопустимо е съдебно решение, постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на жалба на Сава Ханджиев, адресирана в срока по § 4к, ал. 6 изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ до надлежния административен съд, подадена в качеството му на собственик на имот, попадащ в ПНИ, с твърдения за незаконосъобразно проектиране на граници и засягане на изградено в него съоръжение и наличие на записване на имота с площ от 771 кв. м. в регистъра на имотите. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съобразно разпоредбата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Ал. 4 на същия законов текст уточнява, че съдържанието на плановете по ал. 1 и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Относимата към случая норма на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Безспорно е по делото, а и се установява от представените доказателства по приложената административна преписка, че в изпълнение на законовата процедура по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му за имотите в зоните по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е изготвен план на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", находяща се в землището на кв. "Виница", община Варна, одобрен със заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна. Съдът е направил законосъобразен извод, че е налице нарушение на чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ, предвид данните по преписката и безспорно установените данни от назначената от него съдебно-техническа експертиза. Съдът е възприел заключението на вещото лице, безспорно установяващо несъответствие на ПНИ с оградата на имота и изградената в него подпорна стена и че имотът не е съобразен със съществуващите в терена материализирани граници на имота, конкретно че е налице несъобразяване с ограда и подпорна стена, изградена северно от стопанската постройка. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя не е поставил допълнителни задачи към вещото лице и не е направил искания за установяване на други факти. Правилно при това положение съдът се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Твърдението в жалбата на областния управител, че съоръжението-подпорна стена попада в друг вид територия, т. е. извън околовръстния полигон, не е подкрепено с доказателства. Поради това се явява неоснователен касационния довод за допуснато от съда нарушение при преценката за спазване изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Наред с това, предвид нормата на чл. 28, ал. 7, изр. 2 ППЗСПЗЗ, определяща, че разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя, се явяват законосъобразни мотивите на ВнАС за нарушение и на тази норма. С оглед изложеното, съдът намира твърденията в касационната жалба за нарушение на материалния закон, в частност на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ, за неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,