Решение № 846 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2120/2008 г.

Решение № 846 от 7.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2120/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Ц. Г. С., Т. А. С., И. Д. С., Ц. А. С., Д. С. Д. и К. С. Д. са обжалвали в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) с искане за отмяна въззивното решение от 18.06.2007 г. по в. гр. д. № 90/07 г. на Окръжния съд гр. М., с което в сила е оставено решението от 22.05.2006 г. по гр. д. № 692/00 г. на Л. районен съд за извършване на делба, като наследствените имоти са разпределени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК (отм.). Ответниците по касация О. Г. Г., Н. Б. П., Ц. М. Г., В. М. Г., С. М. А., К. М. А., А. М. В., Х. Н. Г., А. Г. М., Р. Д. Т., М. С. Е., Т. С. М., Г. Т. Г., И. Б. И., И. Б. И., Н. Б. П., Ц. В. И. и Л. В. К. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предмет на делба са пет недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с. К., останали от общия на страните наследодател Т., починал на 14.01.1964 г. Съгласно чл. 72 ЗНсл и чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредбата за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост (отм.), от делбената маса са образувани няколко дяла, съответни на правата на съделителите, изразени в идеална част от наследствената маса. Изготвеният в първоинстанционното производство проект за делба е регистриран в ОС "З" гр. М. и предложените промени са отразени в картата на възстановената собственост по плана за земеразделяне. Обособените дялове не са еднакви, тъй като съобразно правата на съделителите включват различни по размери и стойност части от един или от повече от делбените имоти. Това обстоятелство е взето предвид от съда в двете инстанции като определящо приложението на чл. 292 ГПК (отм.), тъй като съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий се явяват неудобни. Невъзможността за теглене на жребий въззивният съд обосновал с неравенството на дяловете, а неудобството е резултат от съществените различия на имотите по площ и стойност. Обжалваното въззивно решение е правилно. Съобразено е с материалния закон относно избора на способа за извършване на делбата и е постановено при правилно възприемане и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно разпределяне на имотите, които били неравностойни по качество и категория, като на касаторите били възложени пустеещи земи, предимно ливади и необработваема земя. То е неоснователно, доколкото от решението за възстановяване по ЗСПЗЗ и заключението на вещото лице е видно, че всички делбени имоти са трета категория, като четири от тях са ниви и един е зеленчукова градина. По делото не са представени други доказателства, които да налагат извод за предоставяне на касаторите на нискокачествена и неплодородна земя, за разлика от тази, разпределена на останалите съделители. Следващото оплакване е неотносимо към въззивното производство, защото е свързано с призоваването на касатора Т. А. С. пред районния съд. Дори да е налице твърдяното нарушение, страната е разполагала с процесуалната възможност да поиска извършените при нередовното й призоваване съдопроизводствени действия да бъдат повторени от въззивния съд. Касаторът не твърди да е бил лишен от възможност да участва в делото пред окръжния съд, за да е налице основание за касиране на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение. Последното оплакване е за неправилно приложение на чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) във връзка със заявеното пред районния съд искане за спиране на делбеното дело до приключване на гр. д. № 233/06 г. на Л. районен съд по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Изходът на този спор би имал значение за фазата по допускане на делбата, защото касае въпроси по предмета на решението по чл. 282 ГПК (отм.). Затова като е отказал да спре производството по извършване на делбата, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.