Решение № 13726 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15849/2011 г.

Решение № 13726 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15849/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Лилия Методиева Тодорова против решение № 612 от 9.11.2011 г. по адм. дело № 224/2011 г. на Административен съд - Плевен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Тодорова против заповед № РД-08- 025/24.02.2011 г. и против заповед № РД-08-150/13.04.2011 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в първата, издадени от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Плевен, с които на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. (Съдът приема, че жалбата е против съдебния акт в тази част с оглед формулировката на петитума.) Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт в оспорената част е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е взето предвид обстоятелството, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, жалбоподателката е съкратена в нарушение на правилата за подбор между служителите, а освен това не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение и тази за поправка на очевидна фактическа грешка да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РЗИ - Плевен оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-08-025/24.02.2011 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено и заповедта за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, са издадени от компетентния орган (съгласно чл. 9, т. 6 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции директорът на съответната инспекция назначава държавните служители в РЗИ и прекратява служебните правоотношения с тях). В случая заповедите са подписани от Атанас Гарев, директор на РЗИ - Плевен съгласно трудов договор № РД-15-238/31.01.2011 г., сключен с министъра на здравеопазването. Ето защо правилно е преценено, че същият е компетентен да издаде оспорените заповеди, а доводите на жалбоподателката за некомпетентност на издателя са неоснователни. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с предишния директор на инспекцията (заповед № 236/31.01.2011 г. на министъра на здравеопазването) е редовна от външна страна - подписана е от министъра на здравеопазването и подпечатана с печата на министерството, поради което правилно е преценено, че същата отразява волеизявление на издателя и не е неистинска. Останалите възражения засягат мотивите на последната заповед и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Административният акт, с който служебното правоотношение на Тодорова е прекратено е постановен в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същият е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Допуснатата неточност при формулирането на фактическото основание за прекратяване на правоотношението в случая не опорочава заповедта, тъй като не води до неяснота на волеизявлението. Освен това този недостатък е отстранен със заповед № РД - 08-150/13.04.2011 г. на директора на РЗИ - Плевен по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Съгласно цитирания текст очевидна фактическа грешка, допусната в административния акт, може да се поправи от органа - издател и след изтичане на срока за обжалване, т. е. безсрочно. Това тълкуване съответства на смисъла на разпоредбата, чиято цел е да се отстранят грешки, които не се отразяват на характера на направеното волеизявлението. Ето защо възражението, че последната заповед е издадена несвоевременно е неоснователно. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поправена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като с Постановление № 1 на МС от 6.01.2011 г. за структурни промени в системата на здравеопазването съществуващите регионални центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве са преобразувани в регионални здравни инспекции (чл. 1, ал. 1 от постановлението). Във връзка с това и в изпълнение на чл. 2, ал. 1 от постановлението директорът на РЗИ - Плевен утвърждава, считано от 8.02.2011 г. ново длъжностно разписание в РЗИ - Плевен. Съгласно новото длъжностно разписание в отдел "Медицински изследвания" към Дирекция "Надзор на заразните болести" са извършени длъжностни промени като е намалена общата численост на отдела - от 16 бр. съгласно длъжностното разписание от 1.01.2010 г. на 14 бр. общо по длъжностното разписание от 8.02.2011 г. Премахната е една от общо трите бройки за длъжността "младши експерт" в сектор "Паразитология", една, от които заема жалбоподателката, две бройки за длъжността "главен експерт" и "хигиенист" в сектор "Микробиология" на същия отдел и е разкрита една бр. за длъжността "хигиенист" в сектор "Паразитология" (длъжностно разписание от 1.01.2010 г. на Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве - Плевен и длъжностно разписание на РЗИ - Плевен от 8.02.2011 г.). По този начин е намален броят на длъжностите за младши експерт в целия отдел "Медицински изследвания", които от 9 по предходното длъжностно разписание стават 8 по новото и конкретно в сектор "Паразитология", където работи жалбоподателката, бройките са намалени от три по предходното длъжностно разписание на две. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените промени длъжността, заемана дотогава от жалбоподателката е съкратена. Действително длъжността, продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово установени критерии за подбор между служителите, изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат освободени е изцяло в правомощията на органа по назначаването. Ето защо доводите на жалбоподателката, че подборът е неправилно проведен, не могат да бъдат споделени. Всичко изложено налага извода, че извършеното съкращение е реално и длъжността, заемана от служителката е премахната. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нормативно очертаните рамки, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Съдебният акт е постановен след обстоен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателката, включително тези за некомпетентността на издателя и за нарушения при подбора, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани с конкретни съображения по направените възражения. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,