Решение № 6054 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение05.06.2025 г.докладчик т Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1420 от 14.11.2024 г. постановено по адм. дело 407/2024 г. по описа на Административен съд Монтана.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"да заплати на Община Берковица разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез пълномощник старши юрисконсулт Т.Цикова, срещу решение 1420 от 14.11.2024г. постановено по адм. дело 407/ 2024г. на Административен съд Монтана, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 03-РД/4148 от 07.08.2024г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на решението за определяне на финансова корекция. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена молба, в която е заявено, че се поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Ответникът Община Берковица, в представен писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага становище за нейната неоснователност и прави искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените в касационното производството разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Община Берковица, срещу решение 03-РД/4148 от 07.08.2024г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 73, ал.1, чл. 72, ал.1 и чл. 70, ал.1 т. 9 от ЗУСЕФСУ във вр. с §70 от ЗУСЕФСУ, чл. 2, ал.1 и чл. 5, ал.1 от ДР на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ /Наредбата/, както и чл. 50, ал. 8 във вр. с ал. 2 от Наредба 12 от 25.07.2016г. за прилагане на подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата и селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 1. на Община Берковица е наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на финансовата помощ от 114003.75лв. с ДДС, изплатена за заявени разходи по договори за възлагане на обществена поръчка с предмет Избор на изпълнител за осъществяване на консултантски услуги, свързани с подготовка за кандидатстване и последващо управление, и отчитане на проекти на Община Берковица по Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 в три обособени позиции и избран изпълнител по Обособена позиция 1 ДЗЗД Обединение К.А.Д. за изпълнение на одобрен проект по Договор 14/07/2/0/00147 от 08.01.2019г. за предоставяне на финансова помощ, сключен между Държавен фонд Земеделие и Община Берковица и 2.На община Берковица е определена финансова корекция в размер на 28500.94 лв. с ДДС, представляваща недължимо платена финансова помощ по договор 12/07/2/0/00441 от 10.11.2017г. за отпускане на безвъзмедна финансова помощ по подмярка 7.2 Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата и селските райони от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С обжалваното решение съставът на Административен съд - Монтана е отменил оспорвания акт, като е приел, че е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като не са установени нарушение на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е счел, че в мотивите на оспорения административния акт изрично е направено позоваване на нередност по т. 17 от Насоки за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, приети с решение на Европейската комисия от 14.05.2019г., който не са приложими, тъй като същите като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, защото те са техен адресат. На следващо място административния съд е приел, че в оспорения административен акт са изложени противоречиви мотиви и на сочените нарушения на чл. 58, ал.1, т.1-3 във вр. с чл. 54, ал.1, т. 3 и т. 6 от ЗОП и чл. 112, ал.1, т. 2 от ЗОП е дадената незаконосъобразна правна квалификация на нередността по т. 17, б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, която предвижда налагане на финансова корекция в размер на 25% в случаите на преговори в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка/процедурата за избор с публична покана, включително изменение на офертата на избрания изпълнител, при който възложителят е допуснал участник или кандидат да промени офертата си в хода на процедурата, когато изменението е довело до възлагане на поръчката на този участник или кандидат. В случая липсват мотиви в административния акт, който да са съответни на изискването при установяване на тази нередност, тъй като в същия няма описана промяна на офертата от участник, а и такава не се установява да е налице. Видно от мотивите на административния акт е установено нарушение изразяващо се в това, че участника определен за изпълнител не е представил конкретни документи, който са изискуеми като по този начин не е покрил критерий за подбор, поради което не е доказал липса на основания за отстраняване по чл.112, ал.1 от ЗОП, като според съда така описаното нарушение би дало основание да се наложи финансова корекция на основание по т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, въз основа на което процесното решение за определяне на финансова корекция е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и обуславя отмяната му. Решението е правилно, но с коригиращи мотиви. Обосновано административния съд е приел, че административния орган в мотивите си е посочил, че установеното нарушение представлява нередност по т. 17 от Насоките, който в настоящия случай не са приложими. Константна е съдебна практика на ВАС, че Насоките регламентират единствено критериите и механизма за анулиране на предоставената на държавите членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери. Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, тъй като именно те са техен адресат. Белег в тази насока е на първо място, съдържанието на параграф 1 от преамбюлната част на Насоките, според чието предписание целта на изготвения документ е да се предоставят указания на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които следва да се прилагат по отношение на финансовите корекции, извършвани от Комисията спрямо разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата относно обществените поръчки. От изложеното следва, че насочеността на акта е към Комисията, а последната няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери. Същата е компетентна да контролира спазването на правилата при възлагането от държавите членки. На следващо място, в параграф 2 от преамбюла на Насоките изрично е конкретизирано, че корекциите се налагат на държавите членки, като не е въведен друг евентуален адресат. Изложеното се подкрепя и от текста от т. 1.1. от Насоките, според който държавите членки разкриват също така нередности, в който случай те са длъжни да налагат необходимите корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и проценти, когато налагат корекции във връзка с нередности, разкрити от собствените им служби, освен ако не прилагат по-строги стандарти. Очевидно е разграничението, което европейският законодател прави между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи. Нормотворно са уеднаквени нередностите, съставляващи основание за отмяна на предоставената помощ, без значение кой е извършил нарушението дали това ще е държава членка или бенефициер по силата на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но Комисията е предвидила приемането на допълнителен акт на национално ниво, който, в съответствие с описаните в Приложение 1 Насоките и пресъздавайки или надграждайки ги, да регулира правоотношенията, свързани с определянето на финансови корекции в тежест на бенефициерите. Следователно отделните нарушения, които представляват нередности, за които могат да бъдат определяни финансови корекции на бенефициерите, видовете нередности и съответните размери на корекциите за тях се регулират от национални разпоредби. Настоящият съдебен състав приема за обоснован извода на административния съд, макар и с коригиращи мотиви, че е налице противоречиви мотиви на сочените нарушения на чл. 58, ал.1, т.1-3 във вр. с чл. 54, ал.1, т. 3 и т. 6 от ЗОП и чл. 112, ал.1, т. 2 от ЗОП и дадената незаконосъобразна правна квалификация на нередността по т. 17 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. В настоящия случай спорният въпрос е дали установеното нарушение е подведено под правилната правна квалификация на нередността по т. 17 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. В случая в оспорения административен акт се твърди, че е сключен договор със Обединение К.А.Д ДЗЗД без да са представени изискуемите документи по чл. 58, ал. 1 от ЗОП, а именно: свидетелства за съдимост на лицата по чл. 54, ал.2 и чл. 55, ал. 3 от ЗОП на членовете на съвета на директорите на Дженерис АД като част от ДЗЗД Обединение К.А.Д.; удостоверение за липса на задължения към община Берковица за всеки от членовете на ДЗЗД Обединение К.А.Д. и удостоверение от органите на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда за Корект Консулт Груп ООД, като член на ДЗЗД Обединение К.А.Д., което води до нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Като административния орган изрично е посочил, че така установеното е нередност по т. 17, б. а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата. Правилно административния съд е приел, че в настоящия случай в мотивите на административния акт не са налице мотиви, от който да са съответни на установената нередност, тъй като в описания акт няма промяна на оферта от участник. С разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП законодателят конкретизирал, че моментът, в който трябва да се представят документи по чл. 58 от ЗОП е при подписване на договора за обществена поръчка, а също така че документи удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата се представят към този момент и за подизпълнителите. Така констатираното нарушение следва да се квалифицирано с коригиращ мотив като нередност по т. 16, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност /неправилно административния съд е посочил т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата/. Съгласно посочената т. 16, б. "а", налице е нередност, когато нарушението води до недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка, доколкото изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност, а не както неправилно административния орган се е позовал на т. 17 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата . Въз основа на изложеното може да се обоснове извода, че е налице несъответствието на правното основание послужило за определяне на нередността и изложените факти, което води до материална незаконосъобразност на акта, както правилно е приел административния съд. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за незаконосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации, каквито в настоящия случай не се установяват. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. При този изход на спора своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на община Берковица сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, който размер е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на конкретния правен спор, както и с направеното от страна на касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,