Решение № 10282 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2010 г.

Решение № 10282 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Роса-България" ЕООД срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 63/26.10.2010 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който е определена годишна такса за надзор по спазване на заявена радио програма по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата. Поддържа, че не е получил лиценза и е уведомил СЕМ, че няма да се възползва от него с писмо от 11.04.2008 г. и не е платил и регистрационната такса поради това. Според жалбоподателя никога не е осъществявал дейност по лиценза, надзор върху дейността не е извършван и таксите по акта не са дължими. Моли АУПДВ да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по жалбата Съвет за електронни медии /СЕМ/ по съображения в писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа, че годишна такса за надзор върху дейността се дължи и когато дейността не е осъществявана. Върховният административен съд, първо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваният АУПДВ № 63/26.10.2010 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) е определена годишна такса 1989,01 лв за периода 1.05.2008 г. - 28.04.2009 г. на "Роса-България" ЕООД на основание чл. 102 ЗРТ и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио и телевизионна дейност за надзор по спазване на заявен програмен продукт. С решение № 27/18.03.2008 г. СЕМ е разрешил регистрация на жалбоподателя като търговски оператор за разпространение чрез кабел и сателит на радиопрограма и осъществяване на радио дейност. На 11.04.2008 г. жалбоподателят е изпратил писмо на ответника, че няма техническа възможност да се възползва от направената регистрация, тъй като в гр. Пазарджик липсва кабелна мрежа, а наземните спътникови станции се намират само в София. Писмото е получено от СЕМ предвид наличието на писмото в преписката и представената пощенска разписка за изпращане на писмото с клеймо от 11.04.2008 г. С решение № 102/28.04.2009 г. СЕМ е вписал служебно операторите с регистрация за създаване на радио програма и със същото решение е заличил тези оператори, които не са представили документи по чл. 111, ал. 2 ЗРТ. Страните не спорят, че жалбоподателят не е подавал документи за вписването на регистрацията му в регистъра. На 21.09.2009 г. жалбоподателят е уведомен за размера на дължимата годишна такса за регистрираната радиопрограма "Роса". В отговор жалбоподателят е изпратил на СЕМ писмо от 1.10.2010 г., с което е напомнил, че лицензът не е ползван по технически причини и поради това не е платена и първоначалната такса, нито е получен лицензът и не е извършвана дейност по разпространение на програмата, поради което не дължи годишна такса. Представителят на ответника в съдебно заседание на 15.03.2011 г. заяви, че не разполагат със справки за осъществяван надзор върху програмата на жалбоподателя. По чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси пропорционални такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи за предоставяне на услугата. В случая е определена проста годишната такса. От чл. 2, ал. 2 ЗДТ следва, че таксите се събират за извършена услуга от администрацията, каквато по делото не е установено да е предоставяна. Ответникът не представи доказателства за осъществяван надзор върху радиоразпространителска дейност на жалбоподателя. Осъществяването на надзор, вменено от закона на СЕМ означава, че в тежест на този регулаторен орган е да докаже, че надзор е осъществяван. Таксата се заплаща срещу предоставена услуга, а след като не се доказа да е извършена услуга осъществен надзор, не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" ЗРТ и по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата за определяне на таксата в оспорения акт. Извършената регистрация на жалбоподателя като оператор на радиопрограма не е основание за събиране на годишни такси за надзор върху дейността, щом дейността не е осъществявана и надзор върху несъществуваща дейност няма как да бъде осъществен. Твърдението на жалбоподателя, че не е разпространявал радиопрограмата съдържа отрицателен факт, който не подлежи на доказване. Доказват се осъществените положителни факти. Следваше ответникът да представи доказателства за осъществен надзор върху разпространяваната програма, с което би се оборило твърдението на жалбоподателя, че не е осъществявал дейността. По делото не е установено, че програмата е разпространявана. За предоставяне на услугата по чл. 102 ЗРТ и чл. 12, ал. 1, т. 1 от Тарифата - надзор за спазване на заявения програмен продукт при осъществяване не радио услуги не са представени никакви доказателства от СЕМ, поради което издаденият акт за установяване на вземане за годишна такса е издаден в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗДТ и на чл. 102 ЗРТ. Неоснователен е доводът на ответника, че годишна такса се дължи дори и разрешената дейност да не е осъществявана. Такси не могат да се събират за непредоставени услуги и за предполагаема дейност предвид чл. 2, ал. 2 ЗДТ. АУПДВ незаконосъобразен следва да бъде отменен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски 290 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,