Решение № 9562 от 27.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на У. Хасан, гражданин на Сомалия, чрез адвокат Т. Илиев, против решение 5397 от 31.08.2022 г. по адм. дело 7793/2022 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 5364з-1677/05.08.2022 г. на директора на дирекция Миграция - МВР за продължаване на наложена административна мярка Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ и е осъден да заплати на министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение и необоснованост на същото. При подробно изложени съображения прави искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен. Ответник директорът на Дирекция Миграция МВР, чрез юркисконсулт Пенева, в откритото съдебно заседание оспорва изцяло касационната жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана. Прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на У. Хасан, гражданин на Сомалия, срещу заповед 5364з-1677/5.8.2022 г. на директора на дирекция Миграция- МВР за продължаване на наложена административна мярка Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, издадена за обезпечаване на наложената ПАМ Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата, както и че са изложени фактически и правни основания за издаването й. Посочил е, че заповедта съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ, тъй като по делото е установено, че още при първоначалното му задържане на ГКПП - Аерогара София през 2020 г. жалбоподателят е представил документи и се е представил за норвежки гражданин. Използвал е чужда самоличност и се е опитал да напусне страната в посока Белгия. Съдът е приел, че с продължаването на срока на настаняването на лицето в СДВНЧ не се нарушават неговите основни права и свободи, като срокът е съобразен с разпоредбата на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и на чл. 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Същевременно според съда няма предпоставки да прилагане на алтернативни мерки. С представените по делото документи се установява самоличността му, което ще улесни получаването на документи за пътуване с цел извеждането му от страната. Приел е, че съществува разумна възможност за изпълнението на ПАМ, условие за принудително настаняване в СДВНЧ с цел обезпечаване на извеждането на чужденеца извън страната. Решението е правилно. При установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Неоснователни са твърденията на касатора, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. В случая точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата в случая следва да осигури изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, наложена на У. Хасан със заповед 4379 ОЧ-311/07.08.2021г. на началника на ГПУ Калотина (неправилно посочена в оспорваната заповед, като издадена на 08.08.2021г.). В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието опасност от укриване, като наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Въз основа на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е формулирана национална легална дефиниция на понятието опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се изведе обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено от данните по преписката, че с предходна заповед 4379 ОЧ-311/07.08.2021 г. на началника на ГПУ Калотина, по отношение на жалбоподателя вече е приложена ПАМ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ връщане до страна на произход Сомалия . Налице са и останалите предпоставки, регламентирани в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Фактическите констатации, направени от органа обосновават верен и обоснован извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4 в от ДР на ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от предложение 5364р-16615/05.08.2022 г. липсата на близки, социална среда, средства за издръжка, адрес са безспорно установени факти и обстоятелства, че съществува реална опасност лицето да се укрие, както и предвид това, че чужденецът е направил опит да напусне нелегално страната. Обобщената преценка на всички относими обстоятелства обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. По делото не е спорно обстоятелството, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. По-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. С цел да бъде установена самоличността му и евентуално да му бъдат издадени временни документи за връщане в страната на произход, административният орган е извършил необходимите действия. Тези факти сочат за правилно приложение на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като е налице липса на съдействие от чужденецът. Установено е по делото, че са положени усилия от страна на компетентните органи за организиране на извеждането на У. Хасан, като към момента на постановяване на заповедта не е получен отговор от запитването до посолството на Сомалия в гр. Москва дали жалбоподателят ще бъде приет на територията на Федерална република Сомалия с издаден от Република България европейски документ за пътуване поради физическа невъзможност да се яви лично в Посолството на Федерална република Сомалия в гр. Москва, Руска Федерация. С разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ е транспонирано и изискването на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115, в частта, с която се регламентира задължението за прекратяване на предварителното задържане, когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца. Както се изтъкна и по-горе, изпълнението на наложената принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета странае осуетено от обстоятелството, че У. Хасан не оказва съдействие на компетентните органи по организиране на извеждането му, не разполага с валиден документ и отказва да се върне доброволно в страната си. При оказване на коментираното съдействие от страна У. Хасан и след положителен отговор от посолството на Сомалия в гр. Москва би съществувала възможност за неговото извеждане. Затова е неоснователен доводът, че не съществува разумна възможност за принудителното му извеждане. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед за продължаване на принудителното настаняване на чужденеца е законосъобразна. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение