Решение № 8856 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2019 г.

Решение № 8856 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Институт по земеделие гр. Карнобат против решение № 831/25.04.2019 г., постановено по адм. д. № 449/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Република България, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Института по земеделие гр. Карнобат срещу решение от 25.01.2019 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което на основание чл. 49 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ) е оставено без разглеждане искането на Института по земеделие гр. Карнобат за възстановяване на срока по чл. 42, ал. 3 във връзка с чл. 27, ал. 2 от ЗЗНСРПЖ за заплащане на втора годишна такса за поддържане действието на сертификат за закрила на нов сорт растение с № 11071. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният сертификат № 11071 за закрила на нов сорт растение – ечемик сорт "Ситара" е с дата на първоначална регистрация 30.09.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗЗНСРПЖ срокът за заплащане на втората годишна такса е изтекъл на 30.09.2016 г. Съгласно чл. 49 от същия закон възстановяването на срока е допустимо в срок от три месеца от отпадане на причината за пропускането му, но не по-късно от една година от изтичането на пропуснатия срок. Този срок е изтекъл на 30.09.2017 г., а искането пред Патентното ведомство на Република България е входирано на 19.12.2018 г. Подаденото към тази дата искане е процесуално недопустимо и акта, с който е оставено без разглеждане е законосъобразен. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно при следните съображения: Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗЗНСРПЖ, действието на издаден сертификат се прекратява, когато не е платена дължимата годишна такса по чл. 42, ал. 2 и 3 от същия закон за поддържане на сертификата. Според чл. 42, ал. 3 от ЗЗНСРПЖ годишната такса за първата и за всяка от следващите години се заплаща до последния ден на месеца, в който е издаден сертификатът. Сертификат № 11071 за закрила на нов сорт растение – ечемик сорт "Ситара" е с дата на първоначална регистрация 30.09.2015 г., което предвид изложеното означава, че крайният срок за плащане на годишната такса е бил 30.09.2016 г. В закона са определени два способа за възстановяване на този пропуснат срок. Първият е този по чл. 27, ал. 2 ЗЗНСРПЖ, който гласи, че сертификат, прекратил действието си поради неплащане на годишната такса, може да бъде възстановен в срок до шест месеца от последния ден на месеца, в който е издаден сертификатът, ако се заплати в Патентното ведомство просрочената такса в двоен размер. По делото липсват данни това да е сторено. Вторият метод за възстановяване на пропуснатия срок е този по чл. 49 ЗЗНСРПЖ, съгласно която норма по молба на заявител, председателят на Патентното ведомство на Република България взема решение за възстановяване на срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства. Молбата се подава до три месеца след отпадане на причината за пропускане на срока, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. Предвид изложеното, преклузивния срок е изтекъл на 30.09.2017 г. В случая по делото безспорно е установено, че искането от 19.12.2018 г. е подадено след изтичането на законово определения срок и правилно е оставено без разглеждане. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в уведомителни писма от Селскостопанска академия изх. № ИС-03-72/28.08.2017 г. и изх. № ИС-03-69/30.08.2018 г. не е определена годишна такса за сертификат № 11071 за закрила на нов сорт растение – ечемик сорт "Ситара", тъй като към този момент сертификатът вече е бил изтекъл. Неоснователно се явява и платежното нареждане до Патентното ведомство от 6.12.2016 г. отразяващо заплащане на държавната такса, доколкото към този момент срокът за внасянето й вече е бил изтекъл, алтернативно – дължало се е внасянето й в двоен размер по реда на чл. 27, ал. 2 ЗЗНСРПЖ. За пълнота на решението следва да се добави, че соченото от жалбоподателя в касационната жалба не представлява особени непредвидени обстоятелства, доколкото отсъствието или смяната на служител не освобождава института от задължението за заплащане на държавната такса и е следвало задълженията на липсващия служител да бъдат поети от неговия заместник. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото и претендираните своевременно разноски за настоящата инстанция, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, в полза на Патентно ведомство на Република България следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 228 АПК в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение