Решение № 128 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2014 г.

Решение № 128 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Емилов Енчев, от гр. Русе, чрез своята майка и законен представител Донка Минева Генчева против решение № 2615/17.04.2014 г. по адм. дело № 9833/2013 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 117 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът вярно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Анализирал е доказателствения материал поотделно и в неговата съвкупност, изградил е точни изводи във връзка с прилагането на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на съдебното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 2615/17.04.2014 г. по адм. дело № 9833/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Александър Емилов Енчев, чрез законния му представител Донка Минева Генчева срещу експертно решение (ЕР) № 0264/5.09.2013 г. от зас. № 098 на Националната експертна лекарска комисия. За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че вида и тежестта на претърпените от освидетелстваното лице операции не са критерии за оценка на обективното състояние на здравето и функционалността на неговия организъм, съобразявайки приетата по делото съдбно-медицинска експертиза. Отбелязал е, че експертната оценката по Наредбата на медицинската експертиза (НМЕ) не може да служи като основание за обезщетяване на евентуално претърпени от терапията неблагоприятни изживявания и нейното извършване няма за пряка и задължителна последица възстановяване на разходите по време на терапията в това число и за закупуване на очила. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че в условията на преосвидетелстване с експертно решение на ТЕЛК Общи заболявания II състав при "МБАЛ - Русе" АД № 0940 от зас. 072 от 19.04.2013 г. е прието, че за Александър Емилов Енчев е налице 48% вид и степен на увреждане по Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 36/14.05.2010 г.) за срок от две години и начална дата на инвалидността 8.06.2004 г. В предприетото обжалване по административен ред Националната експертна лекарска комисия е издала ЕР № 0264/5.09.2013 г. от зас. № 098, с което е отменила ЕР на ТЕЛК по оценка на вид и степен на увреждане и по срок на инвалидността и е определила 23% вид и степен на увреждане при водеща диагноза: "Наличие на интраокуларни лещи" и общо заболяване: "Псевдофакия след оперативно лечение на вродена катаракта на двете очи. Състояние след фрактура на левия хумерус с деформация и вторична варусна деформация. Състояние след херниотомия, Винкелман и орхидопексия в дясно". Прегледът на освидетелстваното лице е извършен на 5.09.2013 г., снета е анамнеза, налице е и оценка от НЕЛК хирургични болести и ортопедични болести. Определената оценка на функционалния дефицит е 23% трайно намалена работоспособност. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена след преглед на освидетелстваното лице на 19.02.2014 г. потвърждава тази оценка, отчитайки настъпилите за периода изменения в здравословното състояние. Развитите от касатора доводи за неотчетени от първоинстанционния съд съществени нарушения на административнопроизводствени правила са неоснователни. Според жалбаподателя всеки един от детайлите по предмета на спора е трябвало да бъде съобразен с квалификацията "несъществено нарушение" и да бъде мотивирана или обоснована неговата несъщественост. Подобен подход по оценка на допуснато от административните органи нарушение е погрешен и не се възприема от съдебната практика и правната доктрина. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая липсват такива основания. В жалбата си пред административния съд жалбоподателят се позовава на допуснато нарушение на чл. 57 и сл. от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обнародвана в ДВ, бр. 47/7.06.2005 г.), което сочи непознаване на действащите за случая материалноправни разпоредби. Преосвидетелстването от ТЕЛК и административния контрол, осъществен от НЕЛК е реализиран по Наредбата за медицинската експертиза (приета с ПМС № 87 от 5.05.2010 г. Обн., ДВ, бр. 36 от 14 Май 2010 г., изм. ДВ. бр. 5 от 14 Януари 2011 г., изм. ДВ. бр. 41 от 31 Май 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 55 от 4 Юли 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр. 67 от 12 Август 2014 г.), а не по подзаконовия нормативен акт, на който се позовава жалбоподателят. Органите на експертизата по оценка на работоспособността действат при условията на обвързана компетентност и тяхното задължение е да определят наличния към момента на прегледа функционален дефицит по критериите и правилата, заложени в приложенията към НМЕ. Между последните и тези по НМЕР е налице разлика, която е съобразена вярно от НЕЛК. Твърденията на касатора, че съдът е подходил преднамерено при изготвяне на съдебното решението и не е проявил критичност към обжалвания административен акт въпреки допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат споделени. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Правото на получаване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква при определени основания, изчерпателно уредени с нормите на Кодекса за социално осигуряване. То е обусловено от процента ТНР, но не е налице обратна зависимост, която да го прави константно и постоянно. Действията на органите на медицинската експертиза по оценка на работоспособността не са обвързани от съществуването на правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Ролята на медицинската експертизата е да даде независима и точна оценка на наличния функционален дефицит на освидетелстваното лице съгласно критериите на Наредбата на медицинската експертиза и това в случая е реализирано в нормативно предвидените основания, поради което не са налице претендираните нарушения на принципа на законност - чл. 4 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение