Решение № 8972 от 2.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2020 г.

ВАСЧетвърто отделение02.08.2021 г.

Диспозитив

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по административно дело 13525/2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, като вместо Осъжда Комфорт СистемсООД с ЕИК[ЕИК], с адрес гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 416, вх. 2, ет. 7, ап.19 да заплати на Област Бургас с административен адрес гр. Бургас, ул. Цар Петър 1 разноски от 200 (двеста) лева за касационната инстанция., ДА СЕ ЧЕТЕ: Осъжда Комфорт Системс ООД с ЕИК[ЕИК], с адрес гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник, бл. 416, вх. 2, ет. 7, ап.19 да заплати на Областна администрация Бургас с административен адрес гр. Бургас, ул. Цар Петър 1 разноски от 200 (двеста) лева за касационната инстанция..ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по административно дело 13525/2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, като на страница трета, ред четиридесет и четвърти от решението думите Област София ДА СЕ ЧЕТАТ Област Бургас.ОТХВЪРЛЯ искането на Сол Инк ЕООД за изменение на решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по адм. дело 13525/2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта за разноските.ОТХВЪРЛЯ искането на главния директор на ДП НК Железопътна инфраструктура за изменение на решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по адм. дело 13525/2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта за разноските. ОТХВЪРЛЯ искането на областния управител на област Бургас за изменение на решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по адм. дело 13525/2020г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта за разноските.

Мотиви

Постъпили са молби по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.

С молба от Сол Инк ЕООД, подадена чрез адв. Д. Павлова, се иска изменение в частта за разноските на решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по адм. дело 13525/2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Според молителя неправилно размерът на разноските за адвокатско възнаграждение е намален от съда наполовина, тъй като договорът за правна защита и съдействие е сключен с адвокатско дружество и е с предмет процесуално представителство по делото, осъществявано чрез един или повече адвокати- съдружници в адвокатското дружеството. Поради това моли съда да измени решението си в частта му за разноските като присъди в полза на Сол Инк ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в пълния поискан размер от 6600 лева.

С молба от ДП НК Железопътна инфраструктура, подадена чрез юр. Морова, се иска поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на посоченото решение. Според молителя в мотивите погрешно е посочено, че оспорената заповед е издадена от областния управител на Област София, вместо на Област Бургас. В молбата е направено и искане за изменение на решението в частта му за разноските, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса за касационно обжалване.

С молба от областния управител на Област Бургас, подадена чрез юр. Н. Минкова, се иска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 2696 от 26.02.2021г., постановено по настоящото дело, като вместо Област Бургас да се чете Областна администрация Бургас и поправка на фактическа грешка в мотивите на същото решение като се отрази, че издателят на акта е областният управител на Област Бургас, а не на Област София. С молбата се иска и изменение на решението в частта за разноските молителят претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, както и платена държавна такса за касационното обжалване.

Ответната страна "Комфорт системс" ООД, депозира писмен отговор чрез адв. В. Демирева. Не възразява посочените в молбите очевидни фактически грешки да бъдет поправени. Счита, че исканията за изменение на решението в частта за разноските са неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение.

Останалите ответни страни СП "Инвест" ООД, "Драй Билд Г2" ЕООД, "Еми" ООД, "Илиеви 2008" ООД и Л. Велинов, редовно уведомени, не заявяват становище по направените искания.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира следното:

1.Искането на Сол Инк ЕООД, предявено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, е допустимо като подадено от надлежна страна в едномесечния срок. Разгледано по същество, то е неоснователно.

По делото е представено пълномощно, с което Сол Инк ЕООД упълномощава заедно и поотделно адвокатското дружество Георгиев, Тодоров и КО и адвокатите А. Пачаманов, Д. Павлова и М. Иванова с право да изготвят жалба срещу решение 1085/07.08.2020г. по адм. д. 3034/2019г. по описа на Административен съд - Бургас, както и да осъществят процесуално представителство на страната в касационното производство по адм. дело 13525/2020г. по описа на ВАС. В договора за предоставяне на правни услуги изрично е уговорено, че процесуално представителство по делото ще се осъществява чрез един или повече преупълномощени адвокати - съдружници в адвокатското дружество. Уговорено е възнаграждение за адвокатското дружество в размер на 5 500 лева, върху което е начислен и ДДС от 1100 лева. Уговореното възнаграждение, ведно с дължимия данък, е заплатено изцяло на адвокатското дружество по банков път съобразно фактура 0000003339 от 19.08.2020г. и платежно нареждане от същата дата.

С решението, чието изменение се иска, съдът е приел, че в касационното производство дружеството действително е направило разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 6 600 лева с включен ДДС, които са заплатени по банков път. Тъй като Сол Инк се е представлявало от двама упълномощени адвокати- Павлова и Иванова, съдът е приел, че следва да му се присъди възнаграждение за един адвокат, а именно половината от поисканата сума от 6600 лева.

От данните по делото се установява, че в касационното производство Сол Инк е представлявано от двама адвокати, но въз основа на упълномощаване и сключен договор с адвокатското дружество, при което е уговорено, съответно и заплатено, едно възнаграждение. Отговорността за разноски зависи от изхода на делото и възниква в тежест на страната, която неоснователно е предизвикала съдебния спор и чието право е отречено със съдебния акт. Тази отговорност санкционира субекта за неоснователно инициирания съдебен процес и същевременно има за цел да обезщети другата страна за направените разходи в неоснователно воденото срещу нея производство. В случая Сол Инк има право на разноски. Такива следва да се присъдят съобразно установените действителни разходи по водене на делото, които на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с ал.1 АПК включват заплатеното възнаграждение за един адвокат, независимо, че страната упълномощава в производството адвокатско дружество. Заплатеното от страната възнаграждение съгласно представените фактура и договор за процесуално представителство е в полза на адвокатско дружество. Адвокатското дружество не може да е процесуален представител на страна по пълномощие по аргумент от чл.71 от Закона за адвокатурата. Такива надлежни представители са адвокатите, които в случая са упълномощени заедно с дружеството. Двамата адвокати, представлявали дружеството в процеса, са упълномощени заедно и заедно са извършвали процесуалните действия по делото. В този случай и при липса на уговорки за противното, изплатеното възнаграждение се явява такова за дейността на двамата адвокати. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с ал.1 АПК ответната страна дължи заплащане на възнаграждение само за един адвокат, или в случая - на половината от изплатеното възнаграждение. С процесното решение е присъдено именно половината от уговореното възнаграждение, поради което не е налице основание за изменение на решението в частта му за разноските, които Комфорт системс следва да заплати на Сол Инк.

  1. Направените от НК Железопътна инфраструктура и областен управител на Бургаска област искания за поправка на допусната фактическа грешка в мотивите на решението са процесуално допустими и основателни. Същите намират правното си основание в чл.175, ал.1 от АПК и съобразно цитираното правило не са обвързани със срок.

Действително на стр.3, ред 44, съдът погрешно е посочил наименованието на един от касационните жалбоподатели, като вместо областен управител на Област Бургас, е изписал областен управител на област София". Допусната е очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.

3.Основателно се явява и искането на областния управител за поправяне на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението в частта, с която Комфорт Системс ООД е осъдено да заплати на Област Бургас 200 лева разноски за касационната инстанция. Касационен жалбоподател е областния управител на Бургаска област С решението си съдът е отменил решението на Бургаския административен съд и е отхвърлил жалбата на "Комфорт системс" против заповед РД 12-28/06.11.2019г. на областния управител. Съобразно правилото на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.37 от ЗПП. По аргумент от §1, т.6 от ДР на АПК, който определя съдържанието на понятието поемане на разноски от органа, при уважаване на претенцията на административния орган за присъждане на разноски поради отхвърляне на жалбата, същите следва да се присъдят на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Съобразно чл.57, ал.1 и 2 от ЗА, Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка и подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия. Ето защо определеното от съда юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди на Областна администрация- Бургас, а не на Област- Бургас, както неправилно е отбелязал в решението си съдът.

  1. Исканията на НК Железопътна инфраструктура и областния управител на Бургаска област за изменение на решението в частта му за разноските в съответните части са своевременно заявени в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежни страни в процеса, но разгледани по същество, са неоснователни.

От касационната жалба на ДП НК Железопътна инфраструктура се установява, че страната е направила искане само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС. Касационният жалбоподател не е направил своевременно искане за присъждане на заплатената държавна такса за касационно обжалване и на юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред първата инстанция нито с касационната жалба, нито в съдебното заседание. Искане за присъждане на заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение се претендира за първи път с молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК. В съответствие с диспозитивното начало, съдът е уважил изцяло предявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и е определил възнаграждение в максимален размер.

Областният управител на Област Бургас също е направил само искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в подадената касационна жалба. По делото няма своевременно направени други искания от този касатор за присъждане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първостепенния съд. С решението, чието изменение се иска, съдът е присъдил претендираното с касационната жалба юрисконсултско възнаграждение.

Липсата на своевременно направени искания за заплащане на останалите разноски до приключване на съдебните прения, обуславя и неоснователността на молбите на НКЖИ и областния управител в тази насока.

Поради изложеното и на основание чл.175 от АПК и чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,